Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дръжте се! Няма да повярвате как се оправда Христо Иванов за съмнителната среща с Бобоков в джипа
  • Новини

Дръжте се! Няма да повярвате как се оправда Христо Иванов за съмнителната среща с Бобоков в джипа

Иван Димитров Пешев юни 19, 2022
cicicoobinaivao.jpg

Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов коментира снимката, която показва негова среща с Пламен Бобоков в джипа на бизнесмена в близост до сградата на Народното събрание.

„Г-н Бобоков има някакъв проект в Русе за възстановяването на една историческа сграда. Наши депутати в общинската листа са коментирали това нещо и той потърси възможности за някаква подкрепа от наша страна да се завърши този проект. Просто нямаше къде другаде да се видим. Видяхме се по този начин за 10 минути. Просто да му кажа, че абсолютно не мога съм полезен, за съжаление – сградата е много красива“, каза Христо Иванов при гостуването си в предаването на Нова тв „Събуди се“.

Той отрече в колата да е обсъждан евентуален политически проект на Пламен Бобоков и увери, че „развитието на събитията ще го покаже“.

Христо Иванов коментира и въпроса с ветото за началото на преговорите на Република Северна Македония с Европейския съюз. Според него френското предложение е „изключително добро за България“.

„Освен правителствената криза и тази в досега управляващото мнозинство – България е изправена пред едно много важно решение, свързано с РСМ. Това е важно не само за Северна Македония, но и аз нас, но ние сме на път да го провалим. Това ще бъде изключително жалко за нас. Това налива допълнително масло в огъня“, подчерта той.

Според него Слави Трифонов се опитва да експлоатира темата за Северна Македония, за да си осигури алиби за някакви свои вътрешнополитически действия. „Това е един начин, който меко казано е безотговорен. Най-накрая ние получихме резултат от френските усилия за посредничество. Прочетох много внимателно предложението. Говорих и с много авторитетни дипломати от различни политически сили. Общото мнение е, че това е едно много добро за България предложение. Искам да ме чуят всички – това е изключително добро за България предложение, което ние сме готови да изхвърлим в коша поради това, че сме във вътрешнополитически скандал в момента“, категоричен е Иванов.

И допълни: „Когато България сега не успее да разгледа това предложение, защото няма политически контекст – някой да иска да се занимава с тази тема – а това предложение е много добро за нас и не знаме кога ще има второ такова- когато това се случи – ето това ще бъде национално предателство. Според предложението Скопие трябва да поеме ангажимент пред ЕС да си промени конституцията и да впише българите като един от държавотворните народи. Ако Македония не направи това – няма да има преговори за ЕС, няма да вдигнем ветото“.

Иванов е категоричен, че „Демократична България“ ще подкрепи френското предложение за Северна Македония, ако то влезе за обсъждане в пленарна зала в парламента. „Франция се ангажира да ни помогне и когато казвам, че предложението е добро за България, го казвам, защото самият външен министър в оставка Теодора Генчовска също го потвърди на изслушването в Народното събрание“, каза още Христо Иванов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Древен българин спи в пещерите на Тибет вече 2400 години! Очакват да се събуди и да поведе България
Next: Търси се учител за 5 ученика със заплата 72 000 евро – ето къде

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.