Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дълбок поклон. След ужасен инцидент загина обичаният от всички Емил
  • Новини

Дълбок поклон. След ужасен инцидент загина обичаният от всички Емил

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2023
vdvfdvdvsfwew.png

Блъснатият от влак в покрайнините на Враца е починал в ранния следобед в местната болница.

Той се оказа известният спортен журналист Емил Дамянов, потвърдиха от полицията.

Както „24 часа“ вече писа, първоначално бе съобщено, че локомотивът на пътнически влак за Видин е закачил пресичащ линията мъж и той бил приет със счупен крак в спешното отделение.

Впоследствие лекарите установили, че блъснатият има множество вътрешни травми, които се оказали несъвместими с живота му.

Днес следобед, въпреки положените грижи от лекарите, 62-годишният Дамянов издъхнал.

Все още не е ясно защо известният в Северозапада журналист е пресичал на нерегламентирано място жп линията и защо не чул и видял приближаващият се влак.

Това може би е станало заради мъглата, която тази сутрин се бе разстлала над Враца, предполагат запознати.

Ден след трагичната развръзка на случая с блъснатия Емил Дамянов от влака във Враца, все още не е ясно какво се е случило. Известният спортен журналист почина в ранния следобед в сряда в местната болница.

Според първоначалната информация, локомотивът на пътнически влак за Видин е ударил пресичащ линията мъж и той бил приет със счупен крак в спешното отделение. Пострадалият е бил в съзнание и се оплакал от болки в единия крак. За съжаление в спешното състоянието му се влошило и часове след това е починал.

Впоследствие лекарите установяват, че блъснатият 62-годишен Емил Дамянов има множество вътрешни травми, които се оказали несъвместими с живота му.

Все още не е ясно защо известният в Северозапада журналист е пресичал на нерегламентирано място жп линията и защо не е чул и видял приближаващия влак. Негови познати обясняват, че не е имал здравословни проблеми, поради които не е видял влака. Има предположения, че трагедията се е разиграла заради гъстата мъгла в сряда сутринта в района.

Колеги, съграждани и спортни клубове изказват съболезнования на семейството на журналиста, известен приживе с добротата си и големия си професионализъм.

Близките, приятелите и колегите на спортния журналист на „Конкурент“ Емил Дамянов ще се простят с него в събота (14 октомври). Най-тъжният християнски ритуал – погребението, е насрочен за 11:30 часа в Новите гробища във Враца.

Футболният Ботев (Враца) изказа съболезнования на близките и опечалените на журналиста:

„Ръководството, спортно-техническият щаб и футболистите на Ботев (Враца) изказват своите съболезнования на близките на известният спортен журналист от Враца Емил Дамянов️

Той ще остане в мислите и сърцата ни със своята обективност и безрезервната любов към футбола и спорта.

Почивай в мир!“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лична трагедия разтърси живота на Наум Шопов! Водещият на Ергенът потъна в скръб
Next: Извънредно: Нещо много страшно се случи в семейството на прокурорския син в Перник

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.