Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дългия е бесен, Тошко щеше да строши смартфона! Забиха най-подлия нож в гърба на Слави Трифонов
  • Новини

Дългия е бесен, Тошко щеше да строши смартфона! Забиха най-подлия нож в гърба на Слави Трифонов

Иван Димитров Пешев юли 26, 2022
dugelbiqibensen.jpg

Според Радостин Василев най-добре е това правителство да си отива и да се ходи на избори

Да се намерят още няколко гласа подкрепа за кабинет от редиците на ИТН е в сферата на фантастиката. Това коментира спортният министър в оставка Радостин Василев по Нова.

„Още в началото ви гостувах и ви казах, че съм песимист по отношение на търсенето на хора да подкрепят кабинет. Вече повече от 1 месец мина откакто г-н Трифонов изтегли министрите и напусна коалицията.

Достатъчно време имаше разумните хора да се дистанцират и да вземат други решения в името на България. Вече започват насила да стават нещата. За мен е наложително да се отива на избори”, каза Василев.

„Вече не е по-добре да остане това правителство. А и след последното действие на г-н Трифонов да прекрати преговорите. Тези хора в ИТН живеят 1 месец в много обострена среда, не бих очаквал подкрепа от тях”, коментира Василев.

Според него БСП ще си направят план как да се действа до края на седмицата. „Ако няма сериозен шанс за съставяне на кабинет, по-склонен съм да мисля, че те не биха предложили и кандидат за министър-председател. Те бяха много активни и имаха желание да съединят несъвместимото в този парламент. Един ден преди това да се случи предупредихме, че ИТН са непредвидим партньор”, каза Георгиев.

Според него по време на законодателните и управленски консултации, които са направени първоначално, не е имало съществени различия между БСП и ДБ, между ПП и БСП.

„Изслушах внимателно записа на заседанието на ДБ. За мен няма нищо притеснително. Чест прави на Христо Иванов, че споделя откровено със своите народни представители какво се случва на преговорите, защото те не присъстват на тях.

Притеснителното е, че г-н Тошко Йорданов приема КПКОНПИ като бухалка, която той да управлява и ако не я управлява, той няма да подкрепи правителство с мандата на БСП. Познавам г-н Йорданов и затова вярвам на Христо Иванов”, каза Василев.

Той смята, че ИТН изобщо не са имали сериозни намерения за преговори за съставяне на правителство и са търсили повод да се разтури всичко. „Причината е ясна – тази партия прави опит да възстанови ГЕРБ и ДПС във властта”, каза Василев.

Той смята, че ръководството на ИТН има притеснение от Бойко Рашков. „Най-малкото лидерът на партията не е подал декларация към КПКОНПИ”, заяви Василев.

„Основната цел на ИТН беше борбата с модела ГЕРБ, тя изчезна след изборите ноември. В момента те възстановяват този модел. Те убиха желанието на хората за промяна”, смята още Василев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Току-що ни запалиха редакционните телефони, ударило е силно земетресение до България
Next: Решено! Ето кога Радев разпуска парламента и назначава предсрочни избори! Гласуваме

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.