Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъно в Хелс Китчън! Попитаха участниците кой е Тодор Колев, отговорите ще ви вбесят
  • Новини

Дъно в Хелс Китчън! Попитаха участниците кой е Тодор Колев, отговорите ще ви вбесят

Иван Димитров Пешев април 10, 2024
svdfbvgfbfdngfnhgmhj.png

Голяма излагация в Хелс Китчен гледахме всички снощи. В една от игрите участниците трябваше да подскажат, но само чрез асоциации, на свой съотборник, който не вижда маската на популярна личност.

При „сините“ Жоро не можа да познае Григор Димитров, въпреки че му казваха, че това е най-добрият български тенисист в момента и е ходил с Никол Шерцингер и Мария Шарапова. „Не го знам, не гледам тенис“, измърмори 32-годишният Георги от Варна.

След това „сините“ се изложиха, като не познаха дори и великия певец Емил Димитров, въпреки че бе подсказано с песента „Моя страна, моя България“. Така 20 физиономии не бяха познати, а само 13.

Влогърката със симпатично лице Изи, която се похвали, че е от Шумен, не можа да познае кой е Тодор Колев. За най-голям неин срам, защото той също е от Шумен. Фолкдивата Бони започна да ѝ подсказва с песен „100 кила ракия давам, само да те притежавам“ и после всички започнаха в един глас да ѝ дават жокери, предава Флагман.

В друга игра обаче бе необходимо да поставят червена точка 18+, след като отново Изи обясни с охота какво ставало със соковете на мъжа, когато яде ананас: „соковете стават сладки“, обясни сладката участничка. Шеф Ангелов буквално се оцъкли на отговора ѝ: „Откъде знаеш, бе?“

„Прекарах достатъчно време с Кобилкина“, отвърна Изи, след което шеф Ангелов буквално я нацепи: „А какво става, ако яде чесън, а?“ С намръщено лице Изи обясни, че не искала да си помисля.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важна информация за всички пътуващи до Гърция това лято
Next: Потребители на голяма родна банка изреваха: Нямаме достъп до парите си

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.