Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Държавата се тресе! Зоват президента Радев да подава оставка: Така постъпват доблестните мъже!
  • Новини

Държавата се тресе! Зоват президента Радев да подава оставка: Така постъпват доблестните мъже!

Иван Димитров Пешев август 26, 2022
radevoasovaostakv.jpg

Господин президент, първа трябва да бъде Вашата оставка!

Уважаеми господин президент на Република България,
обръщам се към Вас поради трагичния инцидент днес, със загинали двама български полицаи, със следните въпроси:

Защо още преди една година Вие, господин президент, наредихте чрез служебните си правителства от границата да бъдат изтеглени военните части на Силите за специални операции, като по този начин рязко понижихте способността на българската държава да възпира увеличаващия се мигрантски натиск?

Защо наредихте на командира на Силите за специални операции генерал-майор Явор Матеев да изтегли своите десантчици от българската граница?

Не изпускай тези оферти:

Защо, след като сте отлично информиран, че в целите въоръжени сили на Република България единствено Специалните сили са оборудвани с визьори за нощно виждане и единствено те са в състояние да разпознават движещи се обекти далеч преди да се доближат до границата?

Защо оттеглихте тези специални армейски сили от охраната на границата и така напълно лишихте българската държава от каквато и да е готовност за изпреварваща реакция?

Защо, воден от личната си вендета срещу непокорни Вам генерали напълно отнехте ефективен ресурс в помощ на Гранична полиция за възпирането на мигранти?!

Защо, воден единствено от своята злоба и отмъстителност срещу генерал-майор Матеев, Вие, господин Радев, лишихте България от надеждна охрана по границата и така поставихте в риск здравето и живота на българските граждани?
Днес Вашият вътрешен министър Дерменджиев в неудържима паника търси изкупителни жертви и иска оставката на зам. директор на „Гранична полиция“.

Не, господин президент, Гранична полиция не е виновна за Вашата отмъстителност, която ги остави и тях безпомощни срещу заливащата границата ни с Турция мигрантска вълна.

Граничните полицаи не са виновни, че лично Вие, който бяхте толкова жаден за цялата власт в държавата на всяка цена, превърнахте българската граница в лесна плячка за беззаконието.

Не са виновни и онези момчета от Сухопътни войски, които изпратихте без специално оборудване и без специална подготовка да дремят край граничната ограда и да се чудят какво всъщност правят там.

Господин президент, след всичко посочено дотук – само факти, както добре знаете – е повече от лицемерие да насъсквате вътрешния си министър да търси жертвени агнета в Гранична полиция.

Има морално отговорен за днешната катастрофа и смъртта на двамата полицаи и Вие лесно можете да стигнете до него – достатъчно е само да се погледнете в огледалото.

Не търсете виновния извън своя кабинет, господин президент.
Не търсете оставки и изкупителни жертви.
Отговорният сте лично Вие, господин Радев!

И заради катастрофата в държавата – ако ще се подават оставки – Вие трябва да сте първият, който да подаде оставка!
Така постъпват доблестните мъже!
За разлика от страхливците.

От Фейсбук профила на писателя Александър Урумов

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям гаф в Стани богат! Скоро не бяхме виждали подобна издънка
Next: Тежко минало: Изчаках любовницата на мъжа ми да пукне, след това изпих чаша шампанско на гроба ѝ

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.