Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъщерята на Мира Добрева разказа как е майка ѝ и какво се е случило с нея, за да се стигне до спешна операция
  • Новини

Дъщерята на Мира Добрева разказа как е майка ѝ и какво се е случило с нея, за да се стигне до спешна операция

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
fdsgdfhfghfdghgf.png

Новината за спешната операция на Мира Добрева в Пирогов трогна България. Тя беше поставена в изкуствена кома, а хората не спираха да ѝ изпращат пожелания и да се интересуват от състоянието ѝ. Разбрахме, че операцията е минала добре и започва да се възстановява. Сега дъщеря ѝ Лора разказва подробности за случилото се.

Мира вече е извън опасност за живота, препятствията са били много, но майка ѝ е герой

Пълното възстановяване на Добрева се оказва, че ще отнеме време, но лекарите от „Пирогов“ са свършили страхотна работа. Но какво е станало? На 3 септември изкачват Рилските езера семейно.

Но два часа след като се прибират, въздухът на Мира Добрева почти спира. Тя развива остър перитонит, приемат я в Пирогов и ѝ правят спешна операция на корема. Тя е успешна, но се появяват други усложнения и съпътстващи инфекции. Стига се до момент, в който не може да диша сама и влиза в реанимацията.

:Тук е редно отново да кажа, че през цялото време тя бе под зорките наблюдения на невероятните професионалисти в “Пирогов” – и сме безкрайно благодарни за това, че те се грижеха за нея денонощно, и въпреки пречките и усложненията се пребориха за нейния живот.“, казва Лора пред 24 часа.

 

Късмет е, че са били вкъщи, защото Мира е била доста близо до фатален изход, ако не на минути, то часове

Лора не може да спре да мисли какво е щяло да стане, ако е станало малко по-горе, високо в планината. Доверили са се на лекарите, защото от първия миг са усетили добрата им преценка и високата им квалификация.

„Всъщност истината е, че ако не ни бяха казали те, че мама трябва да бъде оперирана по спешност, дори нямаше да си го помислим. Тя никога не се е оплаквала от проблеми със стомаха – през ума не ни е минавало, че това може да се случи.“

Лора призовава хората да обръщат внимание на здравето си навреме, за да не се стига до подобни ситуации при тях

Ако всичко върви по план, в края на седмицата Мира ще се прибере у дома, но семейството е предпазливо и не бърза да се радва. Много хора са попитали дали семейството има нужда от някаква помощ, но няма нужда. Единственото, което трябва сега е Мира да си почива и да е спокойна.

Лора няма търпение да започнат пак да си говорят сутрин с кафето, да разхождат кучетата си заедно, да пият кафе в квартала и да си говорят по женски. Тя много обича, когато майка ѝ я изпраща до офиса преди работа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разбра се какви са ги свършили аверите на 18-г. Светльо ден преди фаталния грабеж в София
Next: Поклон: Почина издателят – легенда Тошо Тошев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.