Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дядо Ральо от с. Кости: Откриха ми 5 см. увеличен черен дроб, след 20 дни с тази отвара намаля с 2 см
  • Новини

Дядо Ральо от с. Кости: Откриха ми 5 см. увеличен черен дроб, след 20 дни с тази отвара намаля с 2 см

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
dqdasroasoraslr.jpg

92-годишният дядо Ральо от странджанското село Кости е известен в целия регион. Т

ой е помогнал на много хора да се справят с проблемите си с черния дроб и да заживеят нормален и пълноценен живот. Историята му наистина е необикновена.

Преди години лекарите установили, че черният му дроб е уголемен с 5 сантиметра. Изписали му рецепта с лекарства, които да пие, но след като отишъл в аптеката и видял цената им, се отказал.

Тогава се сетил, че негов приятел, който страдал от цироза, се е справил с проблема и е бил изписан от болницата. Свързал се с него за консултация, а човекът му дал чудодейната си рецепта за отвара, която прави черния дроб като нов, пише „За жената“.

Не изпускай тези оферти:

Лечебната напитка е елементарна за приготвяне и само след 3 седмици след началото на терапията с нея, дядо Ральо пак отишъл на преглед. Медиците установили, че увеличението на черния му дроб е намаляло с 2 сантиметра.

Той продължил да пие отварата и здравословният проблем изчезнал напълно.

Дядо Ральо споделя с всички рецептата си. За направата на напитката са необходими единствено 4 литра вода и 250 грама метлено семе (Sorghum). Семето се поставя във водата и след завирането се оставя на умерен огън около 10 минути. Сместа се оставя за 12 часа, след което се прецежда и се съхранява в хладилника.

Трябва да бъде изпита в следващите 24 часа. Количеството е голямо и може и да не се приема вода – напитката напълно я замества. Терапията продължава 1 месец, след което се прави почивка от 30 дни, а при необходимост се повтаря.

Дядо Ральо споделя, че е помогнал на над 200 души, а и до днес непрекъснато му се обаждат излекували се хора, за да му благодарят.

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!


Още интересни статии:

Връзката между живота и смъртта е предмет на не едно изследване. Да не говорим колко филми са правени на тази тема, които всички ние гледаме с интерес.

Смъртта е естественият край на живота. Това е много трудно и болезнено преживяване за всеки един човек. Този, когото сме изгубили, оставя у нас много спомени, мъка и празнина. Единствената ни утеха е, че смъртта не е краят.

Духовният и материалният свят са разделени от тънка граница и затова често усещаме, че починалите ни близки са близо до нас.

Много често се случва да сънуваме любим човек, който вече не е сред живите. Според една интересна теория, когато спим, душата ни се пренася в астралния свят, където можем да срещнем призраци.

След като се събудим, съзнанието ни се връща и нощните ни преживявания изглеждат нереални.

Въпреки това си струва да помислим над това, което покойникът е искал да ни каже. Това е най-лесният начин за връзка с живия свят. Ето кои са сигурните знаци, че наш починал близък търси връзка с нас:
Трептяща светлина

трептяща светлина

Пресичайки границата между световете, душите нарушават енергийната си матрица. Огънят е един вид “детектор”, който ни съобщава за това. Така че, ако нещо подобно се случи и в дома ни, трябва да сме сигурни, че мъртвите ни близки се опитват да разговарят с нас.
Електроуредите се включват сами

Духовете могат да влияят на работата на електронните устройства. Хората, които живеят в обитавани от призраци къщи, могат да разкажат много неща по тази тема.

Техниката се държи така, сякаш живее свой собствен живот. Телевизорите или аудиоустройствата се включват и изключват самостоятелно, компютрите и мобилните телефони спират да работят. Това също може да е знак, че призраците искат да ви кажат нещо.
Часовниците спират

Друг знак, че близките ни, които вече не са между живите, искат да се свържат с нас, е спирането на часовника. Тук няма никакво значение дали той е кварцов, или електронен. Обикновено спират в часа, когато нашият любим човек е напуснал този свят.

Понякога се случва, че часовникът, който досега е работил безотказно, спира в момента, в който и сърцето спира да бие, и повече никога не започва да работи. Също така се случва да видим на циферблата датата на смъртта на любимия си близък или пък други цифри, свързани с нея.
Физически усещате нечие присъствие

Най-често това се проявява като рязък спад на температурата или втрисане. Въздухът може да стане тежък и сякаш неподвижен. Това плаши някои хора, но не се страхувайте от това. Следващия път, когато това се случи, приемете го и не се опитвайте да го избегнете.
Познати миризми

позната миризма

Понякога можете буквално да помиришете познатата миризма, която свързвате с починал любим човек. Това също е един от начините за привличане на вниманието ви.
Мистериозни телефонни обаждания

Хората често съобщават за мистериозни телефонни обаждания от неизвестни или прекъснати номера, след като любим човек си е отишъл от този свят. Когато вдигнете телефона, вероятно ще чуете шум от статично електричество или дори тишина. Това е знак от любимия човек. Телефоните са електрически уреди, с които починалият лесно може да манипулира, а звънът говори за важно послание към вас. Малко вероятно е да пренебрегнете телефонното обаждане, което означава, че ще забележите опита за връзка с вас. Разбира се, не можете да влезете в диалог, но ще знаете, че вашият любим ви помни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радев с първи думи след убийството на нашия полицай: Скочи на Турция и поиска отговори
Next: Нови вести за престрелката с убит наш граничар, проговорил е оцелелият военен

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.