Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евровизия показа как е в България – народа е със Запада, властта – с Русия
  • Новини

Евровизия показа как е в България – народа е със Запада, властта – с Русия

Иван Димитров Пешев май 17, 2022
vveveorororo.jpg

Българското жури, което оценяваше снощи участниците в конкурса „Евровизия“ е присъдило нула точки на песента-победител „Стефания“ на украинската група Kalush Orchestra – наопаки на Европа, както често се случва със страната ни напоследък. Например журитата в Латвия, Литва, Полша, Румъния, Молдова дадоха по 12 точки на украинската песен.

Със сигурност нашите музикални арбитри ще кажат, че са се водили от професионални подбуди и оценката им не е свързана със симпатия или антипатия към участниците в конкурса. Само че сумарно журитата по света поставиха Kalush на четвърто място

Доста далече от нулата, нали? Да се надяваме, че нашите арбитри няма да упрекнат колегите си от другите страни в недобросъвестност или световен заговор.

Отговорността за професионалната оценка от българска страна беше поверена на Здравко Желязков от дуета „Ритон“, Нели Рангелова, Мария Мутафчиева от „Мери Бойс Бенд“, Венцислав Роланд-Venzy, Георги Симеонов JJ. Първите двама са известни с турнетата си основно в СССР и Русия, да не говорим за близките приятелски отношения на дует „Ритон“ с „руския патриот“ Филип Киркоров. Дали пък това няма връзка с нулевия резултат за песента-победител?

БНТ ли назначава журито или руското посолство?
На какъв принцип националната телевизия избира членовете му? „Евровизия“ е песенен конкурс, а не изпълнителски, защото тогава арбитрите ни са изпълнители, а не създатели на песни? Все пак БНТ притежава правата за конкурса от години и е наясно с характера и правилата му.
Ако трябва да сме честни, от екрана на БНТ човек може да се обърка не само за критериите на журито за „Евровизия“, но и за това кой е агресорът и коя е жертвата във войната в Украйна. И не само за това.

Лъжата и тенденциозността шестват като „алтернативна гледна точка“ с финансиране от данъкоплатците. Докога?
Добре, че зрителите измиха позора на журито ни, като поставиха Kalush на първо място. След имитацията на помощ за Украйна от страна на правителството, само това липсваше – да „блеснем“ с игнориране на украинските участници в „Евровизия“. Поне това успяхме да избегнем благодарение на гражданите – един срам по-малко.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Украйна шокира! Каква новина за Русия обяви
Next: Топ ясновидецът Божидар Караджов: Корнелия Нинова ще погребе четворната коалиция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.