Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евровизия показа как е в България – народа е със Запада, властта – с Русия
  • Новини

Евровизия показа как е в България – народа е със Запада, властта – с Русия

Иван Димитров Пешев май 17, 2022
vveveorororo.jpg

Българското жури, което оценяваше снощи участниците в конкурса „Евровизия“ е присъдило нула точки на песента-победител „Стефания“ на украинската група Kalush Orchestra – наопаки на Европа, както често се случва със страната ни напоследък. Например журитата в Латвия, Литва, Полша, Румъния, Молдова дадоха по 12 точки на украинската песен.

Със сигурност нашите музикални арбитри ще кажат, че са се водили от професионални подбуди и оценката им не е свързана със симпатия или антипатия към участниците в конкурса. Само че сумарно журитата по света поставиха Kalush на четвърто място

Доста далече от нулата, нали? Да се надяваме, че нашите арбитри няма да упрекнат колегите си от другите страни в недобросъвестност или световен заговор.

Отговорността за професионалната оценка от българска страна беше поверена на Здравко Желязков от дуета „Ритон“, Нели Рангелова, Мария Мутафчиева от „Мери Бойс Бенд“, Венцислав Роланд-Venzy, Георги Симеонов JJ. Първите двама са известни с турнетата си основно в СССР и Русия, да не говорим за близките приятелски отношения на дует „Ритон“ с „руския патриот“ Филип Киркоров. Дали пък това няма връзка с нулевия резултат за песента-победител?

БНТ ли назначава журито или руското посолство?
На какъв принцип националната телевизия избира членовете му? „Евровизия“ е песенен конкурс, а не изпълнителски, защото тогава арбитрите ни са изпълнители, а не създатели на песни? Все пак БНТ притежава правата за конкурса от години и е наясно с характера и правилата му.
Ако трябва да сме честни, от екрана на БНТ човек може да се обърка не само за критериите на журито за „Евровизия“, но и за това кой е агресорът и коя е жертвата във войната в Украйна. И не само за това.

Лъжата и тенденциозността шестват като „алтернативна гледна точка“ с финансиране от данъкоплатците. Докога?
Добре, че зрителите измиха позора на журито ни, като поставиха Kalush на първо място. След имитацията на помощ за Украйна от страна на правителството, само това липсваше – да „блеснем“ с игнориране на украинските участници в „Евровизия“. Поне това успяхме да избегнем благодарение на гражданите – един срам по-малко.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Украйна шокира! Каква новина за Русия обяви
Next: Топ ясновидецът Божидар Караджов: Корнелия Нинова ще погребе четворната коалиция

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.