Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евтим Милошев излезе и призна цялата истина за Нончо Воденичаров в Сървайвър
  • Новини

Евтим Милошев излезе и призна цялата истина за Нончо Воденичаров в Сървайвър

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
sdssidiasidsakdasdask.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Продуцентът Евтим Милошев бе специалният гост в новия епизод на единствения подкаст у нас, който се снима на живо от сцената на театъра – “При Тото MEGA”.

Йонислав Йотов – Тото за пореден път изненада публиката, обявявайки името на госта си. Разбира се, мнозина се опитаха предварително да познаят кой ще е той този път, но не успяха. А когато на сцената се появи харизматичният продуцент публиката буквално взриви залата с аплодисментите си.

Присъстващите имаха възможността да проследят на живо разговора на Тото с една от най-интересните фигури в българския шоубизнес.

За пътя от “Ку-ку”, през “Хъшове” и “Шоуто на Слави”, до най-гледаното в българския ефир комедийно шоу “Комиците”; за Доминикана, Панама и Филипините, но и за Велико Търново, където се случва действието на втория сезон на “Дяволското гърло” – това бяха само част от темите, по които водещият и гостът разговаряха.

“В живота си съм имал един единствен идол и той се казва Христо Стоичков”, призна Евтим на Тото.

А историята за първата му среща и опит да се запознае с футболната ни легенда през далечната ’94 г. предизвика различни емоции в публиката.

Евтим Милошев сподели и какъв е механизмът на успеха спрямо личния му път, има ли място егото, когато искаш да постигнеш идеалната цел и защо “Сървайвър” е едно от най-вълнуващите му житейски приключения. Коментира и смяната на водещите в новия сезон на риалитито, което тази година е с нов продуцент.

“Да си първи в това, което правиш, винаги има предимство. Разбира се, плащаш и цената “проба-грешка”, но си струва”, категоричен бе Милошев.

Той даде пример както със свои продукции, така и с подкаста на Тото – според продуцента той е успешен, защото Йонислав Йотов – Тото има именно предимството на първия – не подражава, а създава свой формат.

Евтим Милошев призна, че най-тежкият момент в 30-годишната му телевизионна кариера е смъртта в “Сървайвър” на кмета на Раднево Нончо Воденичаров.

“Ако щеш ми вярвай, ама когато това се случи, получих временна парализа. Краката и ръцете ми отказаха, сигурно са се задействали някакви биохимични процеси от шока”, разказа Милошев.

“Нончо беше бивш каскадьор, в супер физическа форма, но ето, че получи тежък инсулт ли, инфаркт ли, не знам точната диагноза. Не искам да говоря за това, за да не засегна близките му” – сподели той.

Евтим Милошев проговори за трагедията с Нончо Воденичаров в „Сървайвър“

Милошев не скри, че инцидентите в “Сървайвър” са ежедневие, в предпоследния сезон участничка е била ухапана от змия по задника.

“Върна се в играта след три часа, само имаше следи от зъби по дупето, нищо опасно”, сподели продуцентът.

Иначе Милошев не пропусна да се подиграе на експеримента с поставянето на Ваня Джаферович за водещ на шоуто: “Ваня е страшен пич, ама това не е сериозно. Това е все едно аз да туря Владо Карамазов да играе централен защитник в Берое” – отсече той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Остават 2 седмици до финала на Ергенът. Искам да излезна с името си и да кажа истината за Евгени Генчев
Next: Всеки вярващ трябва да знае как да използва правилно свeтената вода и какво да не прави с нея

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.