Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евтин трик превръща постната питка за Бъдни вечер в пухкава наслада
  • Новини

Евтин трик превръща постната питка за Бъдни вечер в пухкава наслада

Иван Димитров Пешев декември 22, 2023
atsddsgdfghfghfgh.png

Напълно сме сигурни, че рецептата, която ще споделим с вас, ще намери място в тефтера на всяка домакиня. Крайният резултат е невероятен.

Питката за Бъдни вечер по тази рецепта е не само постна, вкусна, но и успява да напълни цялата тава. Има една малка тайна, която я прави уникална. Бързаме да я споделим с вас, защото знаем, че всяка домакиня се вълнува изключително много от предстоящите празници и иска ястията на масата да са по-вкусни от всякога. Как да си направим идеалната коледна постна питка ?
Постна питка за Бъдни вечер
Продукти:

2,5 ч.ч брашно
1 супена лъжица олио
2 ч.л. захар
1 ч.л. сода за хляб
1 ч.л. сол
1 и 1/3 ч.ч газирана вода
Смес от семена за поръсване или добавяне към тестото

Начин на приготвяне:

Предполагаме, че вече сте се досетили каква е малката тайна, която превръща обикновената содена питка в мека, пухкава и топяща се в устата питка. Да, това е газираната вода. Без тази съставка не можем да очакваме подобни резултати от нашия шедьовър.

Първото нещо, което трябва да направите, когато приготвяте хляба, е да пресеете брашното. Ако имате повече време, можете да направите това два пъти (а най-добре три). Накрая резултатът ще бъде още по-мек.

Добавете солта и содата към брашното. Оставете малко количество брашно настрана. Ако сте решили да използвате семена в хляба, добавете ги на този етап. Смесете всички съставки и бързо добавете захарта.

Разбъркайте отново и налейте газираната вода. Започнете да месите. Ако хлябът се нуждае от повече брашно, използвайте това, което сте отделили по-рано. Тестото не трябва да е твърдо, но и да не лепне по ръцете при месене.

Време е да преместите питката в тава, която предварително сте застлали с хартия за печене. Не забравяйте да пъхнете паричката и да направите кръстообразен разрез с нож.

Ако пък искате да спазите традицията докрай, отделете малка част от тестото и оформете от нея украса – житен клас, слънце, чепка грозде и други символи на плодородието.

Поръсете с малко брашно и печете в загрята фурна на 220 градуса. Печете 10 минути и след това сменете температурата на 180.

Когато хлябът хване златиста коричка, е време да го извадите от фурната и да го сервирате на масата. Опитайте тази рецепта и сме сигурни, че ще очаровате цялото си семейство, седнало на масата!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандал: Нова тв с шокиращ ход, открадна схемата на bTV и свали от ефир
Next: Не можех да спя по цяла вечер, хъркаше много, докато приятелка не ми каза за този домашен лек, сега спя като бебе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.