Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евтин трик превръща постната питка за Бъдни вечер в пухкава наслада
  • Новини

Евтин трик превръща постната питка за Бъдни вечер в пухкава наслада

Иван Димитров Пешев декември 22, 2023
atsddsgdfghfghfgh.png

Напълно сме сигурни, че рецептата, която ще споделим с вас, ще намери място в тефтера на всяка домакиня. Крайният резултат е невероятен.

Питката за Бъдни вечер по тази рецепта е не само постна, вкусна, но и успява да напълни цялата тава. Има една малка тайна, която я прави уникална. Бързаме да я споделим с вас, защото знаем, че всяка домакиня се вълнува изключително много от предстоящите празници и иска ястията на масата да са по-вкусни от всякога. Как да си направим идеалната коледна постна питка ?
Постна питка за Бъдни вечер
Продукти:

2,5 ч.ч брашно
1 супена лъжица олио
2 ч.л. захар
1 ч.л. сода за хляб
1 ч.л. сол
1 и 1/3 ч.ч газирана вода
Смес от семена за поръсване или добавяне към тестото

Начин на приготвяне:

Предполагаме, че вече сте се досетили каква е малката тайна, която превръща обикновената содена питка в мека, пухкава и топяща се в устата питка. Да, това е газираната вода. Без тази съставка не можем да очакваме подобни резултати от нашия шедьовър.

Първото нещо, което трябва да направите, когато приготвяте хляба, е да пресеете брашното. Ако имате повече време, можете да направите това два пъти (а най-добре три). Накрая резултатът ще бъде още по-мек.

Добавете солта и содата към брашното. Оставете малко количество брашно настрана. Ако сте решили да използвате семена в хляба, добавете ги на този етап. Смесете всички съставки и бързо добавете захарта.

Разбъркайте отново и налейте газираната вода. Започнете да месите. Ако хлябът се нуждае от повече брашно, използвайте това, което сте отделили по-рано. Тестото не трябва да е твърдо, но и да не лепне по ръцете при месене.

Време е да преместите питката в тава, която предварително сте застлали с хартия за печене. Не забравяйте да пъхнете паричката и да направите кръстообразен разрез с нож.

Ако пък искате да спазите традицията докрай, отделете малка част от тестото и оформете от нея украса – житен клас, слънце, чепка грозде и други символи на плодородието.

Поръсете с малко брашно и печете в загрята фурна на 220 градуса. Печете 10 минути и след това сменете температурата на 180.

Когато хлябът хване златиста коричка, е време да го извадите от фурната и да го сервирате на масата. Опитайте тази рецепта и сме сигурни, че ще очаровате цялото си семейство, седнало на масата!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандал: Нова тв с шокиращ ход, открадна схемата на bTV и свали от ефир
Next: Не можех да спя по цяла вечер, хъркаше много, докато приятелка не ми каза за този домашен лек, сега спя като бебе

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.