Живял някога един мъж, който имал четири жени.
Четвъртата си жена той обичал най-много. Осигурявал ѝ най-доброто, хранел я с най-добрите гозби, обличал я с най-скъпите дрехи, подарявал най-красивите бижута и задоволявал всичките ѝ капризи.
Мъжът обичал и третата си жена – невероятна красавица. Когато пътувал в други страни, винаги я вземал със себе си, за да могат всички да му завидят, но винаги се боял, че тя ще го напусне и ще избяга при друг.
Мъжът обичал и втората си жена – хитра и всеотдайна. Тя била довереното му лице, умна, винаги доброжелателна и търпелива. Той знаел, че винаги може да се опре на нея, да ѝ се довери в трудни времена. Когато имал проблеми, той споделял всичко с втората си жена, а тя помагала на мъжа си да се справи, била до него в трудните моменти.
Първата била най-силната и мъдрата от всичките му жени. Тя била тиха и незабележима, но винаги била до него. В трудни моменти тя му давала най-много увереност и кураж, най-ценните съвети. Тя била много предана и правела всичко възможно да запази и умножи ое повече богатството. Но, независимо от всичко това, мъжът не я обичал като останалите си три съпруги. Тя го обичала силно и безрезервно, но той с години не се сещал за нея. Никога не я питал от какво се нуждае и много рядко полагал грижи за нея.
Един ден мъжът се разболял тежко и разбрал, че идва краят на живота му. Спомнил си изминатия жизнен път, пълен с разкош и много любов. В последния си час той наредил да извикат една по една всичките му жени.
Най-напред дошла четвъртата – неговата най-голяма любов.
– Обичах те много, повече от всички, грижих се най-много за теб, пазех те… Сега, когато умирам, готова ли си да ме последваш в царството на мъртвите? – попитал я той.
– О, това е невъзможно. Длъжна съм да те изоставя завинаги. – отговорила жената и излязла от покоите му.
Натъжен, мъжът попитал третата си съпруга:
– Аз ти се възхищавах през целия си живот. Сега, когато умирам, готова ли си да ме последваш в царството на сенките?
– Не! – казала третата съпруга. – Животът е толкова красив! Когато умреш, аз мисля да се омъжа! Ще си намеря нов господар, който да се грижи за мен. Знаеш, че всички искат да ме притежават.
Дошъл ред на втората жена.
– Винаги идвах при теб за помощ и ти винаги ми помагаше и бе най-добрият ми съветник. Сега, когато умирам, готова ли си да ме последваш?
– Мога да дойда с теб само до гроба ти, владетелю мой, и да те погреба с чест. – отговорила жената – Оттам нататък ще трябва да продължиш сам.
Отговорът й ударил мъжа като хиляди светкавици в сърцето. В последния си миг, той осъзнал, че всичките му усилия и грижи за любимите му жени са били напразни.
В този момент се чул глас:
– Ще дойда с теб и ще те последвам, където и да отидеш… до края!
Мъжът видял първата си съпруга – изтощена от скръб, почти неузнаваема. Поразен, казал:
– Трябваше повече внимание да ти отделям, докато можех да го правя! Как допуснах да те пренебрегвам за сметка на другите, които сега ме изоставят?
Извод от притчата:
Всеки един от нас има четири съпруги.
Нашата четвърта съпруга – това е нашето тяло; без значение колко време и усилия ще отделяме за него, за да изглежда добре, тя ще ни напусне, когато умрем.
Нашата трета жена – това са нашата кариера, статус, пари, богатство, социално положение. Когато умрем, те остават за другите.
Втората ни жена – това е нашето семейство и роднини. Без значение колко ни помагат тук, всичко, което могат да направят за нас в сетния ни час, е да ни придружат до гроба.
А първата ни жена е нашата душа, често пренебрегвана от нас заради преследването на успех, власт, богатство и удоволствия.
Въпреки това, душата е единствената, която ни придружава навсякъде, където и да отидем. Отнасяйте се с внимание и грижи, пазете я, тя е нашият най-голям подарък.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: