Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Един въпрос ядоса Стоичков минути след великия миг със Стилиян Петров
  • Новини

Един въпрос ядоса Стоичков минути след великия миг със Стилиян Петров

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
fdgsdfggregerg.jpg

В денят на Съединението на България – 6 септември се проведе Мача на Надеждата.

Той предложи невероятни емоции за всички на стадион Васил Левски и зрителите на БТВ Екшън.

Резултатът бе 3:3, а срещата предложи наистина страхотни моменти.

Стилиян Петров бе организатор на това невероятно събитие.

Той излезе от терена под звуците на „You’ll never walk alone“, която е свързвана не само с Ливърпул, но и с бившия клуб на Стилиян.

Стан се разплака от емоцията и Стоичков и Балъков го прегърнаха.

После Стоичков коментира:

„Разтуптяха ни се сърцата заради тази кауза. Вие видяхте сами.

Видяхме един щастлив човек. Както се бореше на терена, се бори и извън терена. Господ винаги е бил българин.

Помогнал е на едно златно момче. Едно момче с голямо сърце. Момче, което винаги се е трудило.

Баща и съпруг.

Използвахме момента в 5-та минута да спрем и да отдадем почит на Петър Хубчев, с който съм делил съблекалня. Надявам се всичко да е добре“

 

„Знаем, че не е лесно. Куражът не трябва да отсъства. Непримиримият дух като българи не трябва да ни напуска. В тези моменти е най-необходимо спокойствието. На всички давам такъв кураж, защото загубих така баща си. Тези, които имат тази упоритост ще го преодолеят. Видяхте Стилиян. Накарахме го да се усмихне. Това е денят, в който е независим. Никога главата не трябва да бъде надолу“.

 

Тук обаче един от репортерите прояви нахалство и го пита по футболен въпрос:

„Ицо, кога и българският футбол ще почне да побеждава?“

Христо Стоичков с право се ядоса. „Сега ме питате някакви глупости. Говорим за една кауза, която е много по-голяма“, отвърна той и си тръгна.

 

Трябва да се признае, че Стоичков бе напълно прав в реакцията си, макар понякога и да е реагирал по-крайно.

Той можеше спокойно да използва момента за атака срещу Боби Михайлов и Лечков, но не го направи.

Това му прави чест.

 

Кой игра в двубоя и какъв беше резултатът?

Двубоят завърши 3:3.

За двубоя с кауза в столицата пристигна цяла плеяда от звезди! В селекцията на България, водена от Димитър Димитров-Херо, попаднаха Христо Стоичков, Наско Сираков, Димитър Бербатов, Мартин Петров, Мариян Христов, Георги Пеев, Милен Петков, Христо Йовов, Валери Божинов, Илия Груев, Радостин Кишишев, Красимир Балъков, Илиан Илиев, Здравко Здравков, Илиян Стоянов, Даниел Боримиров, Владимир Манчев, Михаил Александров, Ивайло Петков, Димитър Иванков, Росен Кирилов, Александър Тунчев, Христо Янев и Велизар Димитров.

Тимът на световните звезди включваше Гари Кейхил, Максуел, Юри Джоркаеф, Гарет Бари, Рой Кийн, Хенрик Ларсон, Робер Пирес, Луис Гарсия, Неманя Видич, Джо Коул, Шей Гивън, Ашли Йънг, Алан Хътън, Карл Икеме, Коло Туре, Ричард Дън, Джеймс Колинс и Патрик Бергер. Отборът е поверен на легендата Мартин О’Нийл.

Кои вкараха головете в Мача на надеждата?

Димитър Бербатов в 4-ата, Георги Пеев в 32-ата и Мартин Петров в 51-ата минута бяха точни за българския отбор. За чуждия отбор от звезди се разписаха Робер Пирес (19), Хенрик Ларсон (30) и Джо Коул в 73-ата минута.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ненчо Балабанов или Румен Луканов предпочитате да води Сделка или не
Next: Милионер търси асистент за пътувания: Заплата 35 000, опит не е задължителен и това е единственото изискване

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.