Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една година след смъртта на сина си майка чу как тупти отново неговото сърце
  • Новини

Една година след смъртта на сина си майка чу как тупти отново неговото сърце

Иван Димитров Пешев юни 6, 2022
ednagadoaidnna.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Година след смъртта на сина си една майка чу отново как бие сърцето му. В истанбулска болница тя прегърна мъжа, който беше спасен със сърцето на детето й, чиито органи бяха дарени за трансплантация.

Историята е на варненското семейство Пламена, Боян, Пейо и Илия Жекови. Тя обаче е и историята и на Хакан, и на Мурад от Истанбул и Адапазаръ. Семейство Жекови губи големия си син през 2017.
Илия умира в истанбулска болница, а родителите дават съгласието си органите му да бъдат трансплантирани. Година и половина по-късно Пламена, Боян и Пейо се срещат с Хакан – мъжът със сърцето на техния Илия…

25-годишният Илия Жеков е адвокат. Наследил е професията на баща си Боян. Предстоят му професионални предизвикателства и пътешествия, които толкова обича.

Разболява се внезапно през май 2017-а и чува диагнозата – тумор в мозъка. Така заминава за лечение в Турция.
Операцията е успешна, според лекарите Илия е излекуван и може да продължи нормалния си живот. 40 дни след изписването, състоянието му рязко се влошава и Илия Жеков получава мозъчен кръвоизлив.

Приет е в интензивното отделение на болницата, но въпреки всички усилия на лекарите изпада в мозъчна смърт. Тогава семейството на младия българин взима решение – дарява органите на сина си. С изключение на очите.

И Пламена и Боян са категорични, че въпреки възможността, не са можели… Така Пламена, Боян и Илия спасяват четири живота. Лекарите не успяват да трансплантират единствено панкреаса и белия дроб.

Сърцето на Илия Жеков получава 27-годишният Хакан Ок, който 7 месеца чака подходящ донор за животоспасяващата операция. Година и половина по-късно той научил от лекарите за желанието на Пламена да се запознае с човека, получил сърцето на сина й. „Исках го от първия ден!“, категорична е майката. Така на 5 ноември в специализираната болница Картал Кошуйолу в Истанбул, където е направена трансплантацията, Хакан се среща с майката, бащата и по-малкия брат на Илия.

Пламена Жекова днес признава, че не е могла да сдържи сълзите си, чувайки бързо тупкащото сърце на Хакан и Илия. Вижда уплашеният поглед на младия мъж, усеща притеснението му.

Хакан Ок, който получи сърцето на Илия, е на 27 години. Има съпруга и син. На срещата с Пламена и Боян е и сестра му – с трансплантирано сърце преди 45 дни, тъй като и трите деца в семейството са родени с един и същ фатален порок на сърцето. Всички те живеят в Истанбул. Те са кюрди, родом от град Мардин на турско-сирийската граница.

Преди месец семейство Жекови се е срещнало и с Мурат, който получил нов бъбрек след смъртта на Илия. 37-годишният мъж е бил 17 години на хемодиализа. Родил се е само с един бъбрек, който спира да работи внезапно, когато Мурат е на 20 г. Той е от Адапазаръ. Работи за Министерството на образованието. Споделя, че никога не е обичал патладжан, а сега обожава този зеленчук. Точно както Илия. След трансплантацията изведнъж – пак като Илия – започнал да изпитва и голямо желание да пътува – нещо, което досега също не му било по вкуса, разказаха пред Радио Варна родителите.

След завръщането си във Варна вчера Пламена получила SMS от Хакан. В съобщението той се обръща към нея с „Anne“ – „мама“…

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Как може да си вземете златен талон и какви привилегии ви носи той
Next: През септември правителството на Петков пада. Отиваме на избори. Румен Радев го

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.