Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една невероятна история: По време на земетресението в Турция мъж хвърлил бременната си съпруга през терасата и я спасил
  • Новини

Една невероятна история: По време на земетресението в Турция мъж хвърлил бременната си съпруга през терасата и я спасил

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2023
shashashhoasohaksh.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Животът наистина е най-невероятният автор на човешки истории. Но има такива, които в трудни моменти ни карат да се усмихнем и да си кажем, че чудеса стават всеки ден.

Такава точно е и историята на един мъж – Мурат Акташ, който по време на разрушителното земетресение в Турция, успява да спаси съпругата си и нероденото си дете, предприемайки отчаян ход.

Мурат се прибрал у дома след нощна смяна. Точно тогава земята започнала да люлее дома им. Изплашен за съпругата и детето в корема ѝ, мъжът я взема на ръце и я хвърля през терасата. Семейството е живеело на първия етаж.

Бременната в деветия месец Туба пада на твърдата пръст. Първоначално се изплашила, че е загубила бебето. Но всъщност смелата и безразсъдна на пръв поглед постъпка на мъжа и`, спасява живота и на тримата, пише „Телеграф“.

„Тъй като жилището ни се намираше на първия етаж, веднага изтичахме на балкона и мъжът ми ме хвърли долу. Когато паднах на мръсната пръст, помислих, че съм загубила бебето, но Мурат настоя да се отдалечим на безопасно място. В този момент сградата се срути и всички наши съседи бяха затрупани“, разказва Туба за кошмарната нощ на 6 февруари.

Много от ранените при земетресенията с магнитут 7,7 и 7,6 в Кахраманмараш са отведени за лечение в различни болници в Истанбул. Туба Акташ пристига в града на Босфора и там ражда първото си дете.

„Започнахме да се тресем около 04.16 през нощта. След като вече се намирах на улицата, започнаха болките. Посетихме местното лечебно заведение, където научихме, че детето се намира в добро здравословно състояние.

Не знаехме какво да правим, защото телефоните не работеха. Отпътувахме за Истанбул, тъй като там живее моята сестра. Нямаме други познати в града, но лекарите в болницата показаха съпричастност и ни помогнаха“, разказва Туба.

„Току-що се бях прибрал от нощна смяна и усетих земетресението, когато отивах до тоалетната. Веднага изведох съпругата си на балкона и я хвърлих отвън, след което излязох през вратата.

Ние живеехме в семейния ни апартамент и успяхме да избягаме, защото бяхме на първия етаж, но никой от нашите съседи не успя да се спаси – всички бяха затрупани под рухналата сграда.

Заведох жена си в детската градина до нашата къща и двамата останахме там в продължение на два дни, след което тръгнахме към Истанбул. Синът ни се роди тук в добро здраве“, споделя щастливият баща – Мурат Акташ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези зодии скоро ще могат да си позволят всичко, толкова много пари ще дойдат при тях
Next: Така се гледаше бебе по времето на соца, когато нямаше памперси, Хумана и бананова каша

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.