Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една необяснима тайнствена подводна структура изумява учените
  • Новини

Една необяснима тайнствена подводна структура изумява учените

Иван Димитров Пешев юли 3, 2023
saasvpoodovoakss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сред едни от необяснимите открития в нашия свят е и една тайнствена подводна структура в Балтийско море

Експерти изчисляват, че около 50-80% от всичкия живот на Земята се намира под повърхността на океаните.

Към днешна дата, ние сме изследвали по-малко от 10% от тази огромна площ.

Има безброй открития, които чакат да бъдат открити в почти всички краища на океаните на нашата планета. Сред едни от необяснимите открития в нашия свят е и една тайнствена подводна структура в Балтийско море, за която все още няма обяснение от експертите.

Находката в Балтийско море е без съмнение, едно от любимите ни открития. Мистериозният обект, който е бил открит на дъното на Балтийско море през лятото на 2011 г. изглежда привлича повече внимание, отколкото правят това други открития.

 

 

Една необяснима тайнствена подводна структура изумява учените

Откриването на странния предмет, който се намира на дъното на Балтийско море е с диаметър от около 60 метра. Той има странна формация с овална форма, но най-важното е една странна следа зад обекта, която е идентифицирана и се предполага, че може в действителност той да се е разбил в дъното и да е останал в напълно неподвижно положение на мястото в морето, където е и до днес. Следата е подобна на спирачен път след разбиване в морското дъно.

Самото откриване е достатъчно странно. Изследователите твърдят, че електрическите съоръжения не работят, когато се минава с кораб в близост до мястото му. Когато са на 200 м до него апаратурите и мобилните телефони на хората в кораба не работят, а след като се отдалечат се възстановяват отново.

Това  е един загадъчен предмет и чака своето разрешаване.

Една от популярните теории, които се появиха, откакто отборът от шведски водолази наричащи се Ocean X, е открил мистериозния обект е, че това е паднала летяща чиния. А също и за подводни тайни бази на някакви извънземни и други подобни теории, които по-скоро са подходящи за сюжет на фантастичен филм. Истината обаче е, че истинският произход на морските аномалии в Балтийско море все още остава загадка.

С такива теории много се спекулира и затова не им се връзвайте. Има и свръхестествени явления, с които се занимават и окултни и спиритически клубове, което е за наша вреда само.

Според опонентите на шведските водолази, има финансова изгода, тъй като към подобно явление от такъв странен обект, проявяват интерес богати туристи.

Подобна е може би и историята с чудовището в Лох Нес и други чудати животински и свръхестествени открития, макар че за динозаврите е напълно възможно да има оцелели екземпляри тук-там по света, както е описано в лекцията във видео клипа. Те не са живели в чак толкова далечни епохи колкото ги представя еволюционната теория, а заедно с човека само до преди около 4500 години. Вижте клипа по този интересен въпрос.

Тайнствена подводна структура в Балтийско море предизвиква аномалии с електрическите уреди

Това е наистина един странен обект със странно поведение върху електрическите уреди.

 

Ако водолазите са искали да се разбере какъв е предметът, щяха да откъснат парче от него по време на гмуркането и да установят учените за минути с какъв произход е той – земен или извънземен. Напълно възможно е тази тайнствена подводна структура да се окаже базалтно скално образование.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада се криела във вратата на колата, която мъж си купил на старо
Next: Тази българска пещера крие изключителни тайни, много хора идват тук в търсене на истината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.