Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една от най-богатите жени в света отказа да пие кафе от 4 долара, било твърде скъпо
  • Новини

Една от най-богатите жени в света отказа да пие кафе от 4 долара, било твърде скъпо

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
befewfewqrasr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Астрид Бъфет, съпругата на милиардера инвеститор Уорън Бъфет, беше чута да се оплаква, че трябва да плати 4 долара за чаша кафе. Toва се случва по време на финансова конференция. Тя е казала, че „може да получи половин килограм кафе“ за тази цена на други места, съобщава New York Post.

Това вероятно няма да изненада онези, които са запознати със семейство Бъфет, което от десетилетия поддържа пестелив начин на живот въпреки огромното си богатство.

Уорън Бъфет, 92-годишният председател на Berkshire Hathaway (BRK.A), все още живее в същата къща в Омаха, Небраска, която купи за 31 500 долара през 1958 г. (еквивалентно на около 330 000 долара в днешни долари) и се отбива при местния ресторант за бързо хранене Макдоналдс на път за работа всяка сутрин. Състоянието му се оценява на 115 милиарда долара, според Forbes.

Харчещите навици на съпругата му обаче остават извън кадър. Астрид Бъфет поддържа изключително затворен начин на живот и рядко се появява в светлината на прожекторите, освен когато придружава съпруга си на ориентирани бизнес събития.

Тя е втората съпруга на легендарния инвеститор и е с 16 години по-млада от него. Двойката се ожени през 2006 г., две години след като първата съпруга на Уорън Бъфет, Сюзън, почина. Астрид и Уорън са започнали да се срещат десетилетия по-рано, докато Уорън все още е женен.

След като живеят заедно повече от три десетилетия, Астрид и Уорън се женят официално на 30 август 2006 г. за 76-ия рожден ден на Уорън. Двойката проведе 15-минутна частна церемония в къщата на дъщерята на Бъфет Сузи в Омаха.

„За кого ще се ожениш е изключително важно за определянето на щастието и успеха в живота ти. Аз имах късмет в това отношение“, каза Бъфет пред Forbes през 2017 г.

Астрид не показва никакви признаци на интерес към парите на Уорън. „Тя го обича и се грижи за него. Ако баща ми и нямаше и цент, тя отново щеше да е с него“, каза дъщерята на Уорън, Сузи, в интервюто си за New York Times през 2006 г.

Според биографа на Уорън, Анди Килпатрик, Астрид също толкова щедра като съпруга си, когато става дума за благотворителни каузи. Астрид е дарила милиони долари на зоологическата градина Хенри Дорли в Омаха от името на семейство Бъфет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спешна помощ за доматите: Ето какво да направите, когато започват да се усукват листата
Next: От Сан Диего до Хасково: Десетки помогнаха на Златка да открие изгубените си роднини

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.