Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една съставка кара мушкато, хортензии и бегонии да избухнат в цвят – ще имате най-красивата градина
  • Новини

Една съставка кара мушкато, хортензии и бегонии да избухнат в цвят – ще имате най-красивата градина

Иван Димитров Пешев май 20, 2023
mushhkasktkasotas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мушкатата са най-популярните цветя в нашия район. Почти няма къща, чиято тераса да не е украсена с мушкато. Те са лесни за отглеждане, не са много скъпи и са чудесна декорация на балкони, прозорци, веранди и градини. Искат светли места, защитени от обедното слънце.

Оптималната температура за отглеждане на мушкатото е от 10 до 27 градуса. Интересното при него е, че при 10 градуса влизат във фаза на покой и може да оцелее доста дълго, но в този период не расте и не цъфти. При температура по-висока от 30 градуса влиза в хибернация.

При температури под 10 градуса пък мушкатата умират. Поливането им трябва да бъде редовно, но умерено. Необходимо е растенията да имат достатъчно влага, за да не избледнеят листата, но не трябва да се поливат много, за да не мухляса коренът.

През лятото можете да напръскате мушкатото със застояла вода, но ако нощите са студени, тогава това не е препоръчително. Използвайте саксии, които имат дупки на дъното, тоест които имат добър дренаж, защото мушкатото не обича влажна почва.

До края на септември всички цветове, както пресни, така и увяхнали, трябва да бъдат премахнати, за да се запази енергията на растението. През зимата те трябва да се поливат от време на време, веднъж на 15 дни или веднъж месечно и не трябва да се подхранват до март.

В началото на пролетта се подрязват 20-30% от мушкатото, след което се полива. След 2-3 седмици ги пресадете в нова почва. Постепенно увеличете поливането и започнете да подхранвате. Засадете мушкатото във вече приготвената почвена смес. Отличен домашен тор за мушкато е разтвор на вода и йод.

Желателно е редовно, но умерено поливане с обикновена вода. Коренът не трябва да е постоянно във вода, тъй като това ще доведе до загниване и развитие на болести. Листата им трябва да се пръскат от време на време. Мушкатото трябва да се подхранва редовно с тор, богат на азот и желязо.

Някои поливат мушкатото от време на време (веднъж седмично) с мляко, защото по този начин го подхранват и осигуряват добър цъфтеж и осигуряват по-добро усвояване на хранителните вещества от почвата. Млякото съдържа основни минерали като калий, калций, фосфор и магнезий.

Бъдете внимателни при разсаждането им, тъй като корените им не понасят твърде много влага и затова е важно дренажът на почвата да е добър, а това ще постигнете например като смесите почвата с камъчета и поставите дренажен слой на дъното на саксията.

През пролетта мушкатото трябва да се подхранва, като това можете да направите с натурален разтвор от 2 съставки. При цветя, които виреят само в алкални почви като хортензии, бегонии, здравец и мушкато, можете да насърчите цъфтежа, като използвате сода за хляб.

Въпреки това, преди да използвате сода за хляб, трябва да се уверите, че почвата вече не е алкална, а кисела. Ще го проверите много лесно и просто: в няколко саксии поставете малко пръст от няколко места в градината или където смятате да засадите мушкатото.

Сложете оцет в купата с пръст – ако започне да се образува пяна, това означава, че почвата е алкална, тоест има pH над 7 и не трябва да третирате тази почва със сода бикарбонат. Ако няма реакция, вземете друга проба и сложете в нея сода бикарбонат и малко вода. Ако почвата започне да се пени, това означава, че е кисела и можете да третирате тази почва със сода за хляб.

Ето и как се прави домашен тор за мушкато със сода

Просто разтворете една супена лъжица сода за хляб в литър вода и полейте цветята с тази смес – ще насърчи развитието буйни цветове и градината ви ще изглежда прекрасно. Между другото, за да направите доматите си още по-сладки, просто поръсете сода за хляб върху почвата около тях.

Ето споделения опит на тези, които се опитаха да използват сода за хляб да подхранване на цветята:

„Не забравяйте да използвате неалуминиева сода за хляб. „Ако не сте сигурни в качеството ѝ , не трябва да я използвате, защото може да навреди на цветята в дългосрочен план, особено ако подхранвате някои зеленчуци, които трябва да ядете по-късно.“

„Содата е чудесна за тези цветя, тя помага да се предотврати развитието на гъбични бактерии, които могат да убият мушкатото. „Просто бих препоръчала да знаете киселинността на почвата, преди да я използвате, защото ако е алкална, може да изсуши цветята.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 5-минутно почистване на пералнята – 4 пакетчета и става уникална без химикали
Next: Служебното правителство: Ето какво ще става с пенсиите на българите

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.