Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Емигрант в Канада иска да строи военен завод в Благоевград с 500 работни места и щедро възнаграждение
  • Новини

Емигрант в Канада иска да строи военен завод в Благоевград с 500 работни места и щедро възнаграждение

Иван Димитров Пешев март 3, 2023
kanandansndsandsods.png

Благоевградчанинът доктор Антон Стефов, бежанец в Канада, съобщи пред община Благоевград капиталово желание за построяването на боен цех за произвеждане на бронирани машини.

Заводът ще обезпечи 500 работни места и заплати няколко пъти над междинната за страната. Стефов е избрал и мястото за завода, а това е регионът на бъдещата индустриална зона след кръговото при Зелен дол. Община Благоевград към този момент е подхванала крачките за създаване на зоната като са импортирани претенции за съгласувателни процедури в РЗИ, Регионална инспекция за опазване на околната среда и Басейнова дирекция. Изчаква се мнението на институциите.

Д-р Стефов е роден в Благоевград, в фамилията на лекари, само че в последните над 30 години живее зад океана и е канадски жител. У нас не е прочут на необятната аудитория, само че е наложено име в една тясна пазарна ниша – бронираните коли. Бизнесът му в Америка се разраства след удара по кулите близнаци в Ню Йорк през септември 2001 година

Той е създател на водещия международен производител на бронирани коли international Armored Group, прочут в цяла Америка. Завършил е математическата гимназия в Благоевград и тогавашния ВМЕИ “ Ленин “ със компетентност “ Машинно инженерство „.

После работи като теоретичен помощник в Централния машиностроителен институт, където прави и аспирантура.

До 1988 година има регистрирани и внедрени четири патента в производството. 1991 година отпътува в Канада, пропъден от невъзможността да развива уменията си у нас. Връща се през 1992 година, с вяра, че нещата тук с демокрацията са се трансформирали, само че не вижда светлина в тунела и още веднъж отпътува за Торонто, дружно със фамилията си.

Годината е 1994 -та. Оттогава доктор Стефов, минал през всевъзможни стихии и несгоди, остава в Канада, основавайки компанията си.
Самостоятелно записва компанията си “ International Armored Group “ (IAG), която е специлизирана в изработването на бронирани коли. Първите поръчки идват от финансовия бранш.

Банките дават автомобил, а компанията на Стефов го бронира, по този начин че да издържи на обстрелване с автомат и даже на бомбени атентати. Стъпка по стъпка благоевградчанинът става първият и максимален производител на бронирани коли в Канада, а след това и измежду първите в света.

Иска да развива бизнес и в родния си град и да обезпечи припитание за стотици хора. Срещал се е с управлението на община Благоевград и изчаква институциите да оказват помощ за бързото

развиване на индустриалната зона, с цел да стартира построяването на завода си.
Петя Колева

Continue Reading

Previous: Слави разтърси всички с това ВИДЕО, никой няма да остане безучастен!
Next: Ето я истинската победителка! Елена печели Ергенът, ще се жени за Евгени. Двамата чакат края на май, за да станат семейство

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.