Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ергенът свършва без победителка?
  • Новини

Ергенът свършва без победителка?

Иван Димитров Пешев май 8, 2022
ergggnepobed.jpg

Ергенът си остава ерген. Пророческите думи на феновете след старта на едноименното риалити за подбор на хубавици, ще се окажат напълно верни.

Виктор Стоянов – фитнес мачото, за чието сърце, легло и портфейл се бориха със зъби, нокти, свалени гащи и скандали 22 красавици, ще си тръгне пак сам от Турция.

Оказва се, че въпреки ожесточената конкуренция или именно заради нея нито една от момите не успява да получи пръстен от него.

Наближаващият финал на първия сезон на „Ергенът“ предизвиква нервни сривове сред нежната част на аудиторията, която тръпне дали надутата рускиня Виктория Капитонова, онеправданата и опикана от съперничките си, според нейните думи, Александра или предизвикателната Дениз ще спечелят сърцето на Виктор.

Източници на „Уикенд“ разкриха, че нито една от красавиците няма да си тръгне като половинка на мачото, а Виктор така и няма да избере официална победителка в последния епизод на „Ергенът“.

Шоуто дава право на хубавеца да си тръгне, без да обяви победителка, както и без да се обвързва занапред с която и да е от финалистките. Така щял да направи и Виктор, който ще остави първия сезон на хитовото предаване без категорична победителка и ще се задоволи само с хонорара от предаването.

Такъв по регламент се полага само на Виктор и на водещия Наум Шопов, а красавиците от турската вила остават с добрите спомени, луксозния престой, униженията в ефир и бъдещи възможности за осребряване на славата си.

За финал в момента за фаворитки се спрягат Виктория, Дениз и Александра.

За бетонираната изява на някои от красавиците в последните минути на риалитито говори и фактът, че те ще преминат във фазата на запознанство на Виктор с роднините им.

За бетонираната изява на някои от красавиците в последните минути на риалитито говори и фактът, че те ще преминат във фазата на запознанство на Виктор с роднините им. До Турция, за да участват в епизоди в подкрепа на момичетата, са пътували сестрата на Дениз – Айлин, както и най-добрата приятелка на Виктория – Анастасия. Руската красавица с бленуван „Ролекс“ отново хлъзгаво пробутва в продукцията не член на семейството си, а приятелка.

Другата фаворитка за последен валс с ергена, преди Виктор да си тръгне самотен от Турция – Дениз, също не била съвсем сама в живота, шушукат клюкари. Красавицата, която наскоро откри ресторант и хотел в София, дължи успеха на начинанието с кебапчета и чалга на любовника си, а не на собствените си финанси.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нечуван скандал! Началникът на щаба на ВМС: Извинение от Петър Стоянович или съд!
Next: Удар за българина! Най-силната ценова криза от 70-те насам: Поскъпването продължава

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.