Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ескалация! Има ли риск от война между НАТО и Русия?
  • Новини

Ескалация! Има ли риск от война между НАТО и Русия?

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
rusnantaotoat.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Страните членки на НАТО не виждат рискове за своите територии от страна на Русия. Това заяви вчера във Вашингтон зам.-генералният секретар на алианса Мирча Джоана, информира руският в. „Известия“.

„Не виждаме Русия да има днес военни възможности да извърши нещо враждебно срещу НАТО. Виждаме един вид благоразумие от страна на руските сили пред лицето на масираното увеличаване на силите на НАТО по източния фланг“, каза Джоана на брифинг.

Той добави, че военният потенциал на Руската федерация щял да бъде отслабен за известно време.

По-рано вчера външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че Москва не желае война в Европа, но именно страните от Запада непрекъснато заявяват, че Русия трябва да бъде победена, напомня вестникът. „По думите му, приключването на руската спецоперация с цел защита на жителите на Донбас (агресията на Москва в Украйна, б. р.) ще спре опитите на Запада да подкопава международното право“, допълва „Известия“.

На 8 май лидерите на страните от Г-7 заявиха, че смятат „да не допуснат победа на Русия в Украйна“. Според цитиран в текста коментар на Вячеслав Володин, председателя на Държавната дума, по този начин държавните глави на членките на „Голямата седморка“ (Г-7) са признали успехите на руските въоръжени сили в бойните им действия срещу Киев.

Русия не желае засега да влиза във военен сблъсък със Северноатлантическия съюз. Така смята министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, пише „Комсомолская правда“, цитирана от БТА.

„Гледната ми точка е, че Русия не иска да се сражава с НАТО и нейните сили от 1,9 милиона войници“, заяви шефът на Пентагона на изслушвания в Камарата на представителите от Конгреса на САЩ.

НАТО притежава най-модерни военни средства – авиация, кораби и сухопътна техника. В случай на сблъсък с Русия може да се стигне до ескалация, „каквато никой не иска да види“, добави той.

Според Остин евентуално нападение на Русия срещу някоя членка на алианса коренно би променило ситуацията в света. НАТО би отвърнала колективно на подобна стъпка, каза военният министър на САЩ, цитиран в „Комсомолская правда“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: КОШМАР: Вдигнаха два родни МиГ-29 заради извънредна ситуация в небето
Next: Огромна трагедия! 16-г софиянче на тротинетка влезе в насрещното и настана кървава баня

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.