Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето 21-годишното момиче, което успя да си купи апартамент само, да го ремонтира и обзаведе
  • Новини

Ето 21-годишното момиче, което успя да си купи апартамент само, да го ремонтира и обзаведе

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
asgaksdoasdkasdas.png

Както и у нас, така и във Великобритания, повечето млади хора мечтаят един ден да си купят собствен дом. За разлика от други държави в Европа, където наемането на апартамент е по-традиционно и предпочитано, британските младежи мечтаят за своите малки замъци, с лакирани огради и дъбови библиотеки, пише Mirror.

Но за младите хора собствеността на дома става все по-малко вероятна.

Цените на жилищата се покачват, а заплатите се свиват.

Средна възраст за закупуване на първи дом в Англия е около 33 г. Ще ви трябва и кредит от около 50 000 британски лири, както и две достойни заплати. За някои младежи обаче все пак е възможно, стига да правят сериозни жертви. Вижте например Джени Крокарт, на 21 г., която си купи първото жилище миналата година.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Момичето от Йейт, Бристол, направила покупката един месец след като навършила 20 години.

Тя плати за него 120 000 лири. „Родителите ми нямаха достатъчно излишни пари, но винаги ми казваха, че, когато имам работа, мога да си позволя да си купя каквото ми хареса. Притежаването на собствен дом винаги е било важно за мен. За мен, когато наемате, просто плащате ипотеката на някой друг.

Затова, веднага щом започнах да печеля, започнах да спестявам по 50 лири настрани тук-там, или дори повече, ако успея“, разказва тя. Джени отдавна е планирала да има своя собственост.

На 17-годишна възраст тя решила да се откаже от следването и да се запише на практически курс към мебелната компания Furnished Homes. Успехът дошъл бързо: тийнейджърката генерирала 500 000 лири в нов бизнес през първите три години.

Същевременно тя живеела у дома, за да може да спести. Все пак е въпрос на късмет това, че е намерила добра работа близо до дома на родителите си, което не е възможно за всички. Но все пак тя трябвало да прави лишения.   „В този момент започнах да пестя много повече. Около 500 паунда на месец. За известно време работех на непълен работен ден в кръчма, заедно с чиракуването си, за да допълня приходите си.

Също така възприемах бонусите си точно като такива – бонуси. Така спестяванията ми бързо започнаха да се покачват“, добавя момичето. На 18-годишна възраст Джени се срещнала с ипотечен консултант за първи път, за да разбере какво може да заеме и какви депозити ще й трябват.

След това нещата наистина станали сериозни. На 19 г. тя открила дома, който искала да купи и положила всички усилия, за да вдигне останалата част от депозита си от 10%.   Апартаментът се нуждаел от пълно преобразяване, в което Джени видяла повече възможност, отколкото тежест.

След като накрая взела ключовете малко след двадесетия си рожден ден, тя прекарала по-голямата част от свободното си време около рисуването и декорирането. Благодарение на усилията си, тя вярва, че апартаментът сега струва над 150 000 паунда – около 30 000 паунда повече, отколкото тя е платила.

Continue Reading

Previous: Турски журналист откри гроба на голямата любов на Ататюрк в София
Next: Горките, как ли живеят на 30 квадрата? Толкова е само холът вкъщи! Е, бих разменила целия апартамент за техните 30 квадрата – уникално!

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.