Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето ги мъжете, умъртвили 2-г. Данка! Зверството им е нечувано
  • Новини

Ето ги мъжете, умъртвили 2-г. Данка! Зверството им е нечувано

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
svdfbfsbfdngdngfmhj.png

Стана ясно кои са двамата мъже, арестувани за убийството на 2-годишната Данка Илич в Сърбия. Това са Сърджан Янкович от село Лука и Деян Драгиевич от село Злот, съобщава „Курир“.

Двамата са признали, че докато са пътували в служебен автомобил на държавно предприятие са блъснали 2-годишното момиченце на Бански път. Тогава един от тях слязъл от колата и удушил детето с голи ръце.

 

Според първоначалната информация, двамата били много пияни и уплашени след сблъсъка. Тогава момиченцето било още живо, съобщава „Информатор“.

 

След като го убили, те качили тялото в багажника и го откарали на старо сметище край Банско поле. То им било познато, тъй като често ходели там по работа. Тялото било заровено там.

Когато започнало издирването на Данка и цяла Сърбия буквално беше на крак, те кроели планове да изровят трупа и да го преместят.

Извършителите в момента са на мястото и показват на полицаите какво се е случило. Сметището е изключително недостъпно и до него се стига само с трактори. В момента текат действия по издирването на тялото.

На незаконното сметище са разположени криминалистични екипи и багер. То се намира по средата на пътя от Банско поле за село Брестовац, откъдето са родителите на майката Ивана.

Полицейска информация сочи Сърджан като извършител на убийството, а Деян като негов помагач.

Както БЛИЦ съобщи, Данка Илич изчезна на 26 март в сръбския град Бор, който се намира близо до българската граница. В цяла Сърбия беше обявена тревога за нейното издирване, като бяха отправени призиви тя да бъде търсена в България и Румъния.

Появи се надежда за нейното намиране, когато се появиха кадри, които сочеха, че тя може да е била забелязана във Виена.

След като беше обявено, че Данка е била убита, пред полицейското управление, където се намираха родителите ѝ, пристигна линейка. Те бяха откарани по спешно в болница заради шока от черната вест. До последно те имаха надежда, че момиченцето може да се намери.

(Снимки: kurir.rs) 

Превод и редакция: БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Празни къщи в този регион чакат желаещи да ги обитават безплатно
Next: Ето я прическата, която смъква най-много годинки от лицето на една 60-годишна дама

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.