Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го българския гражданин, изгорил четирима нашенци в Германия
  • Новини

Ето го българския гражданин, изгорил четирима нашенци в Германия

Иван Димитров Пешев септември 1, 2022
basgasgsakg.png

Bild разпространи снимка на българския гражданин, арестуван за пожара с четири жертви в Германия.

„Сериозни обвинения срещу този човек. Твърди се, че той е запалил смъртоносния пожар в германския град Аполда миналата неделя, при който четирима души са загубили живота си“, пише сайтът Bild и публикува снимка на нашенеца, заподозрян за палежа.

Българският гражданин беше изправен пред магистрата във вторник следобед. За него е издадена заповед за арест.

Мъж влиза в къщата с туби с бензин в ръце. След опустошителния пожар в Аполда стана известно, че има записи, уличаващи заподозрения. Сега той е в ареста, пише и германското издание Speigel.

Не изпускай тези оферти:

Подробности от разследването станаха известни два дни след тежкия жилищен пожар.

Разследващите бързо тръгват по следите на заподозрян за пожара, след като са прегледани записи от камери за наблюдение в района, казва говорителят на прокуратурата в Ерфурт Ханес Грюнсайзен.

На записите се вижда как мъжът с туби с бензин в ръка влиза в къщата, разкрива Грюнсайзен, цитира Труд.

53-годишен мъж от български произход е загинал при пожара в блока, скачайки през прозореца в опит да се спаси от пламъците. Още трима души са открити мъртви, обезобразени от огъня. Телата им са намерени на тавана на опожарената сграда в неделя вечерта.

Според полицията, разследващите пожара все още не са успели да влязат в руините на голямата жилищна сграда, която се намира точно извън центъра на града, във вторник.

Първите хора, които са загубили домовете си при пожара, са получили нови апартаменти. Според информацията засегнатите първоначално са отседнали при роднини или познати, а някои са приети и в Евангелското читалище. В града е организирано набиране на средства за пострадалите от пожара, отворена е банкова сметка.

Според градската управа в къщата живеели само български граждани, а собственикът на къщата също бил българин. Същото важи и за предполагаемия извършител, пише Spiegel.

Говорителят на пожарната съобщава, че в сградата са живеели 44 души. По време на пожара в нея е имало и петима гости. Имуществените вреди от пожара са оценени на около два милиона евро, съобщават от полицията.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турски тираджия подхвърли 10 евро на врачански ченгета, тикнаха го в ареста
Next: Трагедия! Внезапно почина 42г. кандидат-депутат Калоян Казаков

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.