Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го загиналият край Гърмен пилот. Приятели скърбят: Чиста душа, помагаше и се раздаваше
  • Новини

Ето го загиналият край Гърмен пилот. Приятели скърбят: Чиста душа, помагаше и се раздаваше

Иван Димитров Пешев септември 23, 2023
poilhkjkhgg.png

Приятели, близки и колеги на загиналия пилот на хеликоптер край с. Гърмен са потресени от трагедията.

В петък сутринта от стадиона в селото машината, пилотирана от 62-годишния Георги Георгиев, излетя за Цалапица.

Едва по обяд обаче стана ясно, че не е кацнала, изгубена е от радарите и няма и връзка с пилота. Снощи около 19 ч.

хеликоптерът бе открит в дере, в труднодостъпна местност на около 1-2 км от селото. Парчетата се бяха разхвърчали на над 70 метра, открито бе и тялото на Георгиев.

Той е сред най-опитните пилоти във фирмата, с 40 г. стаж. Роден е в Свиленград, но живее в Пловдив.

“Днес се прости с живота си един достоен човек и пилот, подпомагал безвъзмездно аерозаснимането на разкопките на Ковачевско кале. Почивай в мир, Жоро! Телефонът ти не отговаря! Почивай в мир и идвай на раздумка в съня ми. Липсваш!”, написа в социалните мрежи негов близък.

Приятели го описват като прекрасен човек, съпруг, баща и дядо. “Не мога да повярвам! Да почиваш в мир, Жоре! Съболезнование на близките. Чиста душа, която помагаше и се раздаваше!”, пише друг приятел.

“Вечен полет, сбъдвачо на мечти! Благодаря за честта да те срещна! Не можа да я финтираш този път! Светло да ти е и красиво отдолу под теб! Ще ми липсваш!!! Вечен полет и чисто небе”, са други топли думи за загиналия.

Хеликоптерът на варненска фирма предните три дни е пръскал гори в района срещу вредители и в петък сутринта е тръгнал да се прибира.

На пилота не са му достигнали 5 метра, за да оцелее, коментира експертът по авиокатастрофи Христо Христов, който бе на мястото на инцидента. Най-вероятната причина е загубата на височина. „Видяхме парчета от ламарина, раздробени на малки части.

Обстановката, в която е станал срива е много стръмна – с 60 градуса наклон. Хеликоптерът е подходил, но страничната система за оросяване се е закачила във висок бор. В следствие на което хеликоптерът се е сринал с носа надолу”, добави Христов. Гъстата мъгла в района по време на катастрофата също е допринесла за инцидента.

“Най-вероятно причината е временна загуба на ориентир в много гъста мъгла. Не е набрал достатъчно височина за това лошо време. Търсел е начин да набере височина и да излезе над мъглата, ако беше успял поне с още 5 м щеше да мине над дървото. Не можахме да го открием веднага заради гъстата растителност”, каза още експертът.

24 часа

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рязка промяна във времето. Климатолог видя сняг
Next: Кой уби Алексей Петров? Говори голяма фигура в службите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.