Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го Иво Андреев, който бе убит на Женския пазар
  • Новини

Ето го Иво Андреев, който бе убит на Женския пазар

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
viavosaovoasv.jpeg

Приятели на Иво Андреев, който бе застрелян в петък в района на Женския пазар в София коментират нелепата му смърт в социалните мрежи.

Iva Roudnikova публикува и негова снимка в своя профил във фейсбук. Ето какво написа тя:

„С Иво Андреев се запознахме в редакцията на списание “Едно”, когато той беше още почти дете и караше скейт. Притежаваше мъдрост и лоялност, нетипични за едно момче на 20. Смело момче, което може да плаче. Чист.

Работехме заедно, говорехме много и се смеехме на моите опити да си ъпдейтна жаргона с помощта на чувствително по-младите от мен Иво и Росен. Години по-късно започнахме да се виждаме по протести, познавах жената на Иво, фотографката Надя Андреева.

Не изпускай тези оферти:

 

Оказа се, че живеем в един квартал, до Женския пазар. Иво и Надя, вече като прекрасно семейство с малко момиченце и момченце на път, бяха много отдадени на мечтата да изградят собствения си дом.

Тя се шегуваше, че тяхната история може да бъде озаглавена “Любов по време на ремонт”, или “Сто години ремонт”.

 

Днес научих, че Иво Андреев е бил застрелян пред очите на жена си от съсед, бивш военен, “заради една врата”. Стана така, че опитът да създаде дом в България му взе живота. Много съжалявам, Ивчо, за това сме виновни всички.“

Иво Андреев беше прострелян в района на Женския пазар в София. Той издъхна в линейката на път към болницата. Соченият за извършител Константин Дамов е задържан. По предварителна информация той е бивш военен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Киприянова молитва против уроки и зли сили за четене вкъщи
Next: За нова година добавки ще има само за тези пенсионери

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.