Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го скромния дом на кинолегендата Иван Иванов
  • Новини

Ето го скромния дом на кинолегендата Иван Иванов

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
styjdyjtyjhj.png

Големият актьор Иван Иванов от дълги години е избрал селското спокойствие пред шумотевицата на големия град.

Звездата от „Всичко е любов“ и съпругата му Петя живеят в панагюрското село Оборище повече от десетилетие, но за пръв път отварят вратите на дома си. Къщата им там носи артистичното име „Дом за отдих и култура“, а табела с този надпис посреща още на портата.

С много труд, лишения и вложено време са успели да превърнат старата постройка в уютна вила, в която добре дошли са само шепа приятели. 71-годишният актьор, който два пъти преборва коварната диагноза рак, предпочита уединението и вече почти не кани гости у дома.

 

Пенсионер отдавна,Иванов се е отдал на писане, работа по двора и прави малки ремонти по къщата. За уюта вътре пък се грижи обичаната му съпруга. Тя успява да съчетава работата с домакинството и няколко пъти в седмицата пътува до София, за да играе в театъра.

Заради скромните им доходи продължава да се занимава и с дублаж, за да припечелва още средства. Въпреки че не тънат в лукс и не се ширят в палат, актьорското семейство е непълнило къщата си със спомени, а през пролетта, лятото и есента дворът им е истинска райска градина.

Навремето, когато се преместили в Оборище, местните смятали, че няма да се задържат за дълго. Петя мислели за префърцунена софиянка, но с времето видели, че е голяма къщовница и домакиня, а трудът в градината не я плаши. Доскоро във вилата редовно им гостували приятели от близо и далеч, но покрай повторното боледуване на кинолегендата от коварната диагноза рак на гърлото през миналата година решили вече вкъщи да посрещат само децата си.

През пролетта на 2022 г. общият им син Стефан ги дари с внук, който кръсти на своя знаменит баща. С 23-годишната му приятелка Поля отглеждат наследника си в столицата, но често гостуват на родителите на Стефан в Оборище. По-големият син на актьора – Георги, от първия му брак с медицинска сестра е съдия по професия и има едно дете. Той също често гостувал на татко си.

Continue Reading

Previous: От 3 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 4 часа
Next: Честен бездомник върнал на момиче чанта с ценни вещи. В замяна тя променила живота му

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.