Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Ето защо хората масово премахват PVC дограмата!
  • Без категория

Ето защо хората масово премахват PVC дограмата!

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
vdspfgpsdfogfdhkgfhgf

Прозорците на PVC профилите бързо завладяха пазара. И е разбираемо защо: въпреки високите разходи, тези прозорци ви позволяват да спестите много повече пари за отопление на къщата и да дадете възможност за поддържане на приемлива температура вътре в апартамента дори при условия на сурова зима.

Въпреки това, днес има и друга тенденция: хората да започват да се отказват от пластмасовите прозорци.

 

В далечните квартали тази тенденция все още не е толкова забележима, но тук, където се извършва строителството, пластмасовите прозорци не са толкова популярни.
Защо? Дали способността им да запазват топлината се влошава през последните години? Разбира се, че не. Само за години масова експлоатация,  пластмасовите прозорци станаха очевидни не само с техните предимства, но и недостатъци, които продавачите рядко споменават.

НЕДОСТАТЪЦИ НА ПЛАСТМАСОВИТЕ ПРОЗОРЦИ

Токсичните добавки

PVC съдържат широк спектър от токсични добавки, по-специално стабилизатори на базата на олово, фунгициди и пластификатори. Оловото е един от най-вредните елементи в природата. В човешкото тяло то може да се получи с въздуха, храната, водата. И се натрупва в тялото, костите, причинява заболявания на бъбреците, черния дроб, нервната система.

Възрастните хора и децата са особено чувствителни дори при ниски дози олово. Специалистите казват, че без силно нагряване оловото няма да се отдели от пластмасата. Но най-напредналите от тях сами са заменили оловото с други стабилизатори, почти безвредни за здравето.

Големите европейски производители използват в производството безвредни стабилизатори. Но няма прозорци с двоен стъклопакет. Ето защо вие сами не можете да определите дали има проводник в прозореца ви или не. Ще трябва да се доверите на производителите.

Проблеми с вентилацията

Оказа се, че основното предимство на пластмасовите прозорци – изолирането на помещението от проникването на въздух отвън е и основният им недостатък.

В жилищните сгради вентилационната система се основава на естествения приток на свеж външен въздух през пукнатините в прозорците и входните врати. Въздухът, минаващ през всички стаи в апартамента, абсорбира вредни примеси и излиза през вентилационните канали в кухнята и банята.

Устойчивостта на пластмасовия прозорец блокира естествения поток на чист въздух в помещението, като по този начин нарушава вентилацията. Поради това има замъгляване на прозорците, кондензационни форми върху тях. Влажността на стаята се увеличава, което насърчава размножаването на патогени, гъби и мухъл.

Прозорците, които не “дишат”, ограничават потока на свеж и чист въздух, като увеличават концентрацията на прах. В резултат на това става трудно да се диша, получава се алергия, кожни заболявания и дори астма. Децата започват да кашлят и кихат, а възрастните се оплакват от чести заболявания, главоболия, влошаване на здравословното състояние.

Натрупване на вредни вещества, например въглероден оксид от газовата печка, изпаряване на токсичен формалдехид от мебели (МДФ) и др. Климатиците и вентилаторите не винаги успешно се справят със задачата си, което често изостря проблема.

Според германските учени, прилива на астма, алергии, кожни заболявания и рак през последните десетилетия е пряко свързано с нездравословен климат в апартаментите и прозорци, изработени от PVC-профил.

Ако отваряте прозорците толкова редовно, колкото производителите съветват, това отрича основните предимства на пластмасовия прозорец, защото свеж и студен въздух охлажда стаята и след това трябва да се затопли и енергията да се изчерпи.

“Страх” от механични щети

Както самите производители на прозорци признават, след механични повреди пластмасата е почти невъзможно да се поправи, или възстанови. Драскотините ще останат на пластмасата завинаги.

Ако стъкленият модул може да бъде подменен, тогава драскотините и вдлъбнатините на рамката не могат да бъдат поправени. Такива щети са особено забележими при светли повърхности.

Сложност на ремонта

Пластмасовият прозорец е много труден за ремонт. Успешният резултат от ремонтните работи зависи пряко от качеството на прозореца и монтажа, както и последващата инсталация. Трябва да се помни, че PVC профилът е доста сложен дизайн. Ето защо, когато купувате продукт от продавача, трябва да изискате сертификати за съответствие и качество.

Големият коефициент на разширение на PVC профила

Въпросът е, че материалът на прозореца се разширява значително от силна топлина, а в студа се свива. Поради това пластмасата може да причини пукнатини. Замърсяването може да послужи и като причина за откъсване на прозореца от монтажната пяна.

Опасност от счупване

Пластмасовите прозорци са лесни за счупване. Можете да ги отваряте отвън с остър и тънък обект (нож, отвертка, мистрия). Злосторникът може да натисне с инструмента под съединението на отвора и леко да премине през цялата височина, като го притиска като лост.

През 1995 г. Швеция предложи забрана за всички продукти от PVC, а в Дания въведе данък върху PVC продуктите и фталатите. Повече от 150 европейски общности вече са забранили продуктите от PVC или провеждат политика за постепенно преустановяване на използването им в обществени сгради.

Германците – лидери в производството на PVC дограма – все повече осъзнават недостатъците им, затова се опитват да поръчват рамки от естествено дърво.

Специалистите препоръчват да се откажете от използването на пластмасови прозорци и да ги замените с дървени, за осигуряване на свеж въздух, или инсталиране на пластмасови прозорци и  вентилационни клапани.
Ако все пак сте решили да поръчате PVC прозорци, попитайте продавача за сертификат за качество, тъй като пластмасата може да е различна, с различни нива на опасност за околната среда. Важно е да запомните, че прозорците са дългосрочна инвестиция и не бива да ги спасявате.

Continue Reading

Previous: Имах много стари одеяла, които не ползвах, каква идея ми даде само свекърва ми какво да направя с тях, гениална е тази жена
Next: Никога не казвайте на майка си тези думи, те й разбиват сърцето

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.