Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как германците си проветряват хитро апартаментите през зимата, без да губят топлина! Умна работа
  • Новини

Ето как германците си проветряват хитро апартаментите през зимата, без да губят топлина! Умна работа

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
zavessidasdoas.png

За да създадете благоприятен микроклимат в апартамента, той трябва редовно да се проветрява.

Чистотата и свежестта на въздуха пряко влияе върху благосъстоянието и работоспособността на жителите. Независимо от времето навън, стаята трябва да се проветрява.

В крайна сметка това засяга не само здравето, но и състоянието на дома, в който може да се появи влага поради прекомерна влажност. Следователно проветряването на апартамента през зимата също е необходимо.

 

Не изпускай тези оферти:

Сега повечето жилища имат прозорци от PVC дограма, които не осигуряват необходимия обмен на въздух в апартамента, с който могат да се похвалят старите дървени дограми с пукнатини и цепнатини. Съвременните инсталации са херметизирани.

Ето защо не трябва да забравяте за редовното проветряване, което помага да се отървете от различни опасни вещества, алергени и прах.

Проветряване на апартамент през зимата: основни правила и предимства

Немски метод

В разгара на епидемията от коронавирус хората в Германия започнаха много сериозно да поддържат здравословен вътрешен климат. Германците започнаха да спазват основните правила относно броя и продължителността на проветряванията.

  • Ако външната температура е над 10 градуса, тогава прозорците трябва да бъдат отворени за 15 минути.
  • Когато термометърът е под 10 градуса, трябва да проветрите апартамента за около 10 минути.

 

  • При минусови температури ще е достатъчно да отворите прозорците само за 5 минути.
  • Що се отнася до необходимия брой вентилации, най-добрият вариант е 3 пъти. Отворете прозорците след като се събудите, когато се приберете от работа и преди лягане. Това е оптималният минимум, който ще ви позволи да дишате чист въздух.

 

За да получат максимален ефект през зимата, жителите на Германия прибягват до  „залпова“ вентилация . Тс се състои в това, че в противоположните стаи прозорците се оставят отворени само за 5 минути. Когато това не е възможно, отварят входната врата. Основното е да няма пречки за добрата циркулация на въздуха .

Основните предимства на домашната вентилация

Редовното отваряне на прозорците помага да се осигури необходимото за човешкото здраве съотношение между кислород и въглероден диоксид. В резултат на това могат да се разграничат редица предимства както за тялото, така и за помещението:

  • изчезва рискът от главоболие и силна умора;
  • повишена ефективност;
  • качеството на съня се подобрява;

 

  • концентрацията на опасни вещества в апартамента е намалена;
  • неприятните миризми изчезват ;
  • влажността на въздуха се регулира;
  • броят на гъбичните спори е намален.

 

Разбира се, през зимата не искате да изпускате топлината от стаята твърде много, но е важно да запомните, че това е необходимо за здравето. Следвайте правилата за вентилация на апартамента, които европейците спазват – и къщата ви винаги ще има чист въздух!

Continue Reading

Previous: От НОИ заляха всички пенсионери с леден дъжд: Ето какво се променя след 1 януари
Next: Нека стигне до всеки българин! Баща заведе сина си до тази съборетина и само след миг чу как

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.