Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как да запазим баницата бухнала – нашите баби знаят този трик
  • Новини

Ето как да запазим баницата бухнала – нашите баби знаят този трик

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
asdvsdfbfbdfbghnhg.png

Определено всяка баницата е доста по-вкусна, както и с много по-приятна текстура, ако е бухнала и пухкава – а не втвърдена и сякаш минала под преса. Ето някои похвати, помагащи баницата, която приготвяме, да е впечатляващо бухнала.

Задължителен елемент от нашата бухнала (или „бухната“) баница е газираната вода, която респективно може да бъда заменена с разтвор на сода бикарбонат. Може да се използва още лимонада или всякаква газирана безалкохолна напитка, но все пак трябва да внимавате за вкусовите нюанси, които ще се получат като краен резултат. Все пак, за запазване на оригиналния вкус, така или иначе, е най-добре да ползвате стандартната газирана вода.

Обикновено в такъв случай вечерта подредените една върху друга кори, наръсени и посипани с масло и сирене, се слагат в хладилника. Сутринта разбивате яйца с газирана вода, заливате корите с тях, поставяте ги в тепсия и я слагате във фурната. Тук има една тънкост: обливането на корите с яйцата и газираната вода трябва да се извърши за всяка кора „индивидуално“, поотделно. Не бива да се допуска „отбиване на номера“, като за по-бързо се залее баницата наведнъж и само отгоре – така ще остане залята с плънката само горната кора, а вътрешните биха си останали почти сухи.

Друг подход за получаване именно на „бухнала“ баница е намачкването на корите. След като поръсите всяка кора със сирене, я намачквате ветрилообразно (на „хармоника“ или „акордеон“). Така корите остават разделени една от друга, просто е невъзможно да се слепнат и ефектът на „бухване“ се получава от само себе си поради оставения въздух в пространството между тях.

Единственото, което трябва внимателно да се следи, е сиренето да не се събира в средата – за целта нагъването започва от краищата на кората и е добре да върви равномерно. После намачканите кори, събрани в намаслена тава, се заливат със смес от кисело мляко, сода бикарбонат, яйца и разтопено краве масло. Поради присъствието на содата тук няма нужда от газирана вода. Бухнала (бухната) баница Съставки: брашно – 40 г, готови кори за баница – 500 г, прясно мляко – 200 мл, кисело мляко – 1 коф., сирене (за предпочитане твърдо и сухо) – 250 г, олио – 1 с. л., краве масло – 150 г, сода бикарб. – 1 ч. л., яйца 5 бр.

Как се приготвя? Смесвате двата вида мляко, разбивате яйцата и ги добавяте към тях. Прибавяте брашното и содата, разбърквате всичко до получаване на еднородна смес. Натрошавате сиренето, разтопявате кравето масло и заедно с олиото ги добавяте към яйчено-млечната смес – така оформяте необходимата ви плънка. Намаслявате тепсия с олио, слагате кора за баница, върху нея равномерно разпределяте плънка, отгоре нова кора, нова плънка и така до края на корите и на пълнежа.

Баницата печете на фурна с температура 170 градуса до получаване на кафеникаво-златист загар. След като я извадите, я нарязвате на 8 парчета (както обикновено режат пиците) и сервирате с кисело мляко и сладкарска или заквасена сметана на вкус. Приятен апетит!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До пенсионерите: НОИ пусна данни, важни за изчисляването на пенсиите
Next: България потъна в траур: Почина Негово Светейшество патриарх Неофит

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.