Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как да накараме дървото на парите да ни донесе 30 пъти повече приходи и късмет
  • Новини

Ето как да накараме дървото на парите да ни донесе 30 пъти повече приходи и късмет

Иван Димитров Пешев юли 1, 2023
ddsarasryewhewhew.png

Дървото на парите , красула , дърво на живота – това са имената на непретенциозно сукулентно растение с месести, продълговати листа. Мълвата му приписва способността да носи щастие в къщата и да увеличава благосъстоянието.

Ще се изненадате да научите колко лесно се размножава красулата . По този уникален метод можете да направите от едно растение повече от 30! Естествено, по този начин увеличавате и шанса за приходи в дома си 30-кратно!

 

Как се размножава дървото на парите

За да реализирате идеята, ще ви трябвата:

сочни, свежи листа от красула

празни пластмасови бутилки

подходящ маркер

поялник или горелка

празни саксии за цветя и подходяща почва (в достатъчно количество)

Ето как се прави:

 

Маркираме бутилката и правим дупки на тези места, без да докосваме дъното и долната част на бутилката.

 

Подготвяме посадъчния материал. Размерът на отворите трябва да е достатъчен, за да вмъкнете вътре листенце с продълговата форма.

 

Пристъпваме директно към „засаждането“. За да направите това, поставете откъснатите листа в дупките със „отчупеното“ навътре. Налейте вода на дъното на бутилката, затворете плътно капачката.

Важно е бутилката да е на добре осветено място. Наличието на вода на дъното на бутилката е достатъчно, за да създаде микроклимат, благоприятен за образуването на корени вътре.

 

Резултатът е ясно видим след 20 дни. При нас за това време почти всички листа се вкорениха, а някои дори покълнаха.

 

Седмица по-късно, кълновете се появяват на почти всяко листо. Бутилката сега става ненужна.

Мощните кълнове имат добре развита коренова система и не са лишени от храна, благодарение на листото-майка.

 

Остава да засадите „кълновете“. За да направите това, покрийте дъното на саксията с хартия, сгъната на няколко слоя, след което я напълнете с пръст. Поставете листа с кълновете с корените надолу и леко притиснете надолу.

 

В началния етап поливайте чрез пръскане с пулверизатор. Разсадът бързо расте, което ви позволява да създадете красиво зелено ъгълче у дома, а ако искате, да снабдите с късметлийското цвете и всички приятелки и познати!

Continue Reading

Previous: Ето какво скриха от българския народ след големите разкопки в Странджа
Next: Искате ли да берете кошници, пълни с домати: Време е за важна процедура в градината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.