Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как приспивам мушкатата, за да се събудят красиви и кичести през пролетта: БЕЗ кършене и поливане
  • Новини

Ето как приспивам мушкатата, за да се събудят красиви и кичести през пролетта: БЕЗ кършене и поливане

Иван Димитров Пешев януари 30, 2024
asdcnjsdfnjdfjbjfgb.png

Тази идея ми даде сестра ми преди няколко години – и тя като мен е цветарка, но среща трудности със зимуването на мушкатото. Не знам дали идеята е нейна или я е прочела някъде, но важното е, че работи!

Придържам се към този метод на „приспиване на мушкатата“ от почти 5 години и няма по-красиви от моите напролет.

Дори съседите идват да молят за резници, за да си размножат и те.

Най-хубавото на тази техника е, че всичко става без поливане, без кършене на сухи листа и цветове.

  Ето как изглежда днес осиновената дъщеря на Силви Вартан от България – Дарина е прекрасна изкусителка! (Снимки):

Дори не слагате саксиите в мазето или на междуетажната площадка!

Как зимува мушкатото в кутия

Да, правилно сте прочели, всички мушката зимуват в една кутия , без почва, на площ от няколко сантиметра.

Доста е просто, трябват ви само голяма кутия и мушкато.

Как се прави?

Пиша го точно както сестра ми го изпрати преди години и следвам стриктно стъпките.

Процедура:

Преди да приспите мушкатото по този начин, спрете поливането, оставете почвата буквално да изсъхне – не трябва да е мокра.

Внимателно извадете растението от почвата – само леко го разклатете, докато се освободи от нея, БЕЗ да чупите цветове, пъпки или листа !!!

Поставете го в картонена кутия или кашон НАДОЛУ С ГЛАВАТА.

Постепенно поставете там всички растения (плътно) едно до друго или направете втори слой, ако кутията е достатъчно висока.

Покрийте с вестникарска хартия, затворете кутията и я поставете в мазето или на място, където няма да замръзнат.

През пролетта (около края на февруари) ще ги извадите от кутията.

Не трябва да кършите нищо, буквално ги засадете в прясна почва. Полейте ги и им дайте време да се събудят.

Като чудо първите листа започват да се появяват след 2 седмици.

След 4-5 седмици премахнете всичко излишно – сухи листа, цветове и мъртви издънки.

След 8 седмици наторете.

Сега мушкатата само ще растат и ще цъфтят красиво и пищно.

Признавам си, че първият път, когато опитах този метод, се притесних леко от това как изглеждаха мушкатата в началото.

Но мога да ви кажа, че се съвзеха изключително бързо.

Наистина цъфтяха през целия сезон, дори оцеляха на северната страна.

Имах и няколко разсада от магазина, но те не станаха толкова красиви.

Опитайте!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Камера във Варна хвана нещо шокиращо през нощта, мрежата гърми
Next: Честито! Още един мобилен оператор съобщи, че вдига цените

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.