Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето каква пенсия получава нашенец за 20 години труд в Германия
  • Новини

Ето каква пенсия получава нашенец за 20 години труд в Германия

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
nashastwqrqwr.png

Преди повече от две десетилетия нашенецът отишъл да си търси късмета в Германия. 57-годишният Иван Никифоров е роден в Елена и като всеки жител на възрожденското градче, носи в себе си духа на балканджия бунтар.

Не можел да се примири с ниското заплащане, неуважението към работниците и кризата у нас и решил да стегне куфара за Германия. И тъй като бил с професионално образование за електротехник, чрез Агенцията по заетостта кандидатствал за работа по специалността си в страната с най-добра икономика в Европа.

„Заминах в Германия с ясната цел да бъде електротехник, но когато пристигнах, ми заявиха, че нямам необходимата квалификация. Насочиха ме към друга професия. Така не след дълго започнах работа в завода за производство на автомобилите „Ауди“ в Инголщат“, разказа Иван. Той се трудел на поточна линия, където слагал скобите за закрепване на купетата. Работното му време било 6 часа с 2 паузи по 15 минути.

Законодателството в Германия не позволява повече от 20 години труд първа категория и затова, когато Иван достигнал края на този период, се пенсионирал. Сега 57-годишният мъж получава 2800 евро на месец от немската държава и казва, че ако може да върне времето назад, отново би заминал за Германия и би се захванал с този тежък труд.

Нашенецът се гордее, че е успял да възпита сам дъщеря си, след като през 1991 година съпругата му починала. На неговите плещи паднала цялата родителска отговорност, но той се справил перфектно и днес момичето е четвърта година старши специализант по коремна хирургия в Германия.

Когато се уверил, че тя е напълно самостоятелна и може да се справи с всичко, Иван решава да се върне в родната страна и да се погрижи за възрастните си майка й баща. Прави ремонт на семейната къща и подобрения на имота, които да им осигурят комфорт.

„Родителите ми са пенсионери, единият взима 270 лв., а другия – 208 лв. Имат нужда от помощ, защото са на 78 и на 74 години“, споделя той. Не крие, че без неговата немска пенсия трудно биха се справили, и бързо прави сравнение с живота в Германия.

„Хранителните продукти тук са много скъпи. За сравнение – килограм пилешки бутчета там струват 2 евро, а в България – 5 лв. Качеството на храната също е различно. Безспорно има двоен стандарт“, категоричен е еленчанинът.

Това обаче, което му прави най-неприятно впечатление, е замърсяването. „Много е грозно, когато видя млади хора да изхвърлят боклуци по улицата. За съжаление, това е ежедневие. Всеки бърза, всеки е забол глава в телефона си, никой не поздравява“, допълва Иван.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имаше проблеми с канализацията: Трупът бил в шахта на фризьорски салон
Next: 9 хиляди лева заплата дават в български град на границата. Търсят хора

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.