Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какви пари се взимат при българския шеф, за който се работи само по 6.5 часа на ден
  • Новини

Ето какви пари се взимат при българския шеф, за който се работи само по 6.5 часа на ден

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
gfhfgdhfjtjt.png

Много се говори за Димитър Димитров – предприемач и компютърен специалист. Той е известен с даренията, които прави много често, както и визията му за това какво трябва да се промени в държавата. Например, че корупцията трябва да се счита за държавна измяна и е необходимо да има затвори за още 70 хиляди души.

При една от инициативите си той дари 50 тона картофи

Бяха раздадени на бедни, възрастни, болни, на домове за социални услуги – в област Кюстендил. В село Еремия е разработил ферма с 10 служители, където се гледат животни, зеленчуци и плодове. Сам изгражда 3 километра път до две махали там и го поддържа през зимата. Изградил е водопровод, купил е контейнери за смет и организира извозването на боклука. Построил е мрежа от пожарни хидранти навсякъде, с кран и шланг за всеки дом.

От 18 години той се занимава с уеб хостинг бизнес като няма маркетинг специалисти и не харчи нищо за реклама

За стопанството си не взима никакви субсидии и подпомагане от ЕС или държавата. Използва собствени средства за него и всички останали инициативи. Казва, че дори субсидирането и подпомагането могат да са вредни, защото една правилно изградена и управлявана фирма няма нужда от тези пари.

Има готовност да реагира на всякаква криза, закупил е оборудване за къмпинг, средства за защита, лекарства и храна – за служителите си и техните близки.

Освен това неговите служители работят само по 6.5 часа на ден или 32.5 часа на седмица. Заплатите са големи, има много придобивки. За да илюстрираме какво точно получава един служител, ще разгледаме една от последните обяви за работа в неговата фирма ICDSoft.

Става въпрос за позиция на офис асистент за централния офис на компанията

Той трябва да се занимава с приемане и препращане на обаждания по телефона, приемане на доставки, посрещане на посетители. Ще има някаква работа с обработването и систематизирането на документи и информация и други организационни задачи.
Изискванията са за грамотност в работата с компютри и отлично ниво на интернет култура, владеене на английски език на ниво C1, умения за работа с офис техника и документи

Предлага се месечна заплата от 2500 лева, като тя ще се коригира според уменията и възможностите за развитие на човека. Осигурява се храна в офиса, карта за спорт и други подобни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е домът, в който Васил Божков ще стои! Отправи специален поздрав
Next: Ще се изненадате колко много гориво харчат колите на депутатите всяка година и колко струва

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.