Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво трябва да направите след отпадането на трудовите книжки, за да не загубите стаж
  • Новини

Ето какво трябва да направите след отпадането на трудовите книжки, за да не загубите стаж

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
stasjdfhfghfdghfg.png

Както може да сте чули, трудовите книжки отиват в историята.

Вместо това данните за труда ни ще се съхраняват в дигитален регистър за заетост.

Това ще прекрати възможността за фалшифициране на трудовия стаж. Сега ще ви дадем някои обяснения, защото темата не е никак проста и има подводни камъни. Не можем просто да скъсаме трудовата си книжка, както направихме със синия талон.

От кога трудовите книжки отпадат?

Срокът, който е записан в промените, 1 септември 2026 година за държавните служители и през 2025 за работещите в частния сектор. Това ще рече, че процесът ще отнеме 2-3 години. Това днес е само началото.
Ще трябва да се извърши така нареченото приключване на трудовите книжки към определена дата

Това ще рече, че всяка фирма ще трябва да извърши тази процедура, с цел да можем да използваме наличната си трудова книжка при евентуални спорове в бъдещо време. Самите трудови книжки няма да се дигитализират. Ще имате необходимост от старата си трудова книжка и при определяне на размера на бъдещата ви пенсия. НАП разполага с данни за трудовите договори от 2001 година насам.

До 1 юни 2026 година, или при прекратяване на трудовия договор между 1 юни 2025 и 2026 година, работодателите оформят трудовата книжка, записвайки трудовия стаж към 1 юни 2026 година. Трябва да има подпис от работодателя и главния счетоводител.

Ако след 1 юни 2025 година загубите или унищожите трудовата си книжка, нова може да ви се издаде от „Инспекция по труда“, с данните за стаж преди 1 юни 2205 година. Подава се писмено заявление-декларация, заедно с удостоверение от работодателите.

До 31 декември 2026 година, или при край на службата между 1 юни 2026 и 31 декември 2026 година, държавните служители трябва да получат заверяване на служебната си книжка с трудовия стаж към 1 юни 2026 година.

До 6 месеца след 1 януари 2026 година, човешките ресурси, които отговарят за държавните служители, вписват в регистъра по заето данните от служебната книжка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшни разкрития потресоха Виктор Николаев, водещият в ступор
Next: Шокиращо! Милиардер подари 258 къщи на съселяните си, те останаха празни завинаги

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.