Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво трябва да направите след отпадането на трудовите книжки, за да не загубите стаж
  • Новини

Ето какво трябва да направите след отпадането на трудовите книжки, за да не загубите стаж

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
stasjdfhfghfdghfg.png

Както може да сте чули, трудовите книжки отиват в историята.

Вместо това данните за труда ни ще се съхраняват в дигитален регистър за заетост.

Това ще прекрати възможността за фалшифициране на трудовия стаж. Сега ще ви дадем някои обяснения, защото темата не е никак проста и има подводни камъни. Не можем просто да скъсаме трудовата си книжка, както направихме със синия талон.

От кога трудовите книжки отпадат?

Срокът, който е записан в промените, 1 септември 2026 година за държавните служители и през 2025 за работещите в частния сектор. Това ще рече, че процесът ще отнеме 2-3 години. Това днес е само началото.
Ще трябва да се извърши така нареченото приключване на трудовите книжки към определена дата

Това ще рече, че всяка фирма ще трябва да извърши тази процедура, с цел да можем да използваме наличната си трудова книжка при евентуални спорове в бъдещо време. Самите трудови книжки няма да се дигитализират. Ще имате необходимост от старата си трудова книжка и при определяне на размера на бъдещата ви пенсия. НАП разполага с данни за трудовите договори от 2001 година насам.

До 1 юни 2026 година, или при прекратяване на трудовия договор между 1 юни 2025 и 2026 година, работодателите оформят трудовата книжка, записвайки трудовия стаж към 1 юни 2026 година. Трябва да има подпис от работодателя и главния счетоводител.

Ако след 1 юни 2025 година загубите или унищожите трудовата си книжка, нова може да ви се издаде от „Инспекция по труда“, с данните за стаж преди 1 юни 2205 година. Подава се писмено заявление-декларация, заедно с удостоверение от работодателите.

До 31 декември 2026 година, или при край на службата между 1 юни 2026 и 31 декември 2026 година, държавните служители трябва да получат заверяване на служебната си книжка с трудовия стаж към 1 юни 2026 година.

До 6 месеца след 1 януари 2026 година, човешките ресурси, които отговарят за държавните служители, вписват в регистъра по заето данните от служебната книжка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшни разкрития потресоха Виктор Николаев, водещият в ступор
Next: Шокиращо! Милиардер подари 258 къщи на съселяните си, те останаха празни завинаги

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.