Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето кой български град е известен като градът на халвата?
  • Новини

Ето кой български град е известен като градът на халвата?

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2023
sdfgklfkhdhkkfghfghfg.png

Халвата е създадена още в дълбока древност в Персия, като с времето се разпространява в Близкия изток, появява се в Източна Европа и Османската империя. У нас халвата се появява около 16-ти век, благодарение на пътешественици, които преминават по нашите земи.

Османските власти се опитвали да популяризират халвата и затова цената ѝ е била ниска, за да бъде достъпна за всеки. В почти всички градове имало яхаджийници, които освен халва, приготвяли и боза.

Така се е родил и изразът “халваджия за бозаджия”, защото първоначално се правели от едни и същи хора и едното помагало за закупуването на другото.

Какви видове халва съществуват ? В различните страни има различни видове халва, като най-популярните са: Албания и Македония – шоколадова халва; Ливан, Йордания и Сирия – халвата се комбинира с ядки; Пакистан и Индия – халва от пшеничен или оризов грис/халва от моркови;

Кой град в България е известен като “градът на халвата”? Това е град Ябланица, като популярността на града идва доста време след Освобождението и е се свързва с един конкретен човек. Неговото име е Иван Стефанов Богоев, който е бил известен като Иван Сладкаря.

Той е родом от гр. Прилеп, Македония и оттам взема занаята по приготвяне на всякакви видове сладкиши – халва, локум и най-различни видове бонбони. Иван се задомява и се опитва да развие собствен бизнес в София в началото на 20-ти век, но не е успял да се наложи на пазара. Пробвал още на няколко места, но не успявал.

Към 1930г. се настанил със семейството си в Ябланица, където бизнесът му потръгнал. Тук освен сладкишите, които споменахме, Иван добавил и местното бяло ябланишко сладко към своя асортимент.

Кога Ябланската халва добива популярност ? Ябланица е една от първите точки по важния автобусен маршрут между София и Варна. След 1944г. местните функционери решили, че не бива да се закрива производството на халва, а да стане държавно.

Така основата, създадена от Иван Сладкаря, неговите знания и умения и местоположението на града превръща мястото в атракция на сладкарството изкуство през 60-те, 70-те и 80-те години. Така гр. Ябланица става известен като града на халвата и локума.

Какво съдържа халвата? Тя има 3 основни компонента – протеинова маса, получена от семена или ядки, подсладител и пенообразувател.

За подсладител може да се използва захар, мед или меласа.

А като пенообразувател – корен от трън, корен от алтеа, яйчен белтък или сладък корен. Благодарение на тези съставки халвата има пластова влакнеста структура. Към халвата може да се добавят и какао, стафиди и ванилия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба Ванга споделила с Емилия Радева: Нищо нема да ни изтреби – ни болести, ни чума, ни война
Next: Чудо невиждано в Родопите: Беше предсказано, но никой и сега не вярва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.