Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето коя е убитата при двойното убийство край село Лозен
  • Новини

Ето коя е убитата при двойното убийство край село Лозен

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
qhsdndndndb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

18-годишната Яна Велинова е момичето, което беше немерно мъртво днес край софийското село Лозен, научи първо Информационна агенция News24sofia.eu.

Както вече единствено и само News24sofia.eu разкри, че 34-годишния Чавдар Бояджиев е задържания за убийството.

На 06 април 2022 г. Чавдар Бояджиев, който в събота бе обвинен за двойното убийство на Яна Велинова и Иво Колев, е убил друга жена – това е 22-годишната Мариела Сиракова. Двамата се познавал от няколко месеца, имали интимна връзка.

Във фаталния ден миналата година двамата били в дома на Чавдар в с. Лозен, където правили секс, който завършил фатално за жената. 16 месеца след смъртта й става ясна и истинската причина за смъртта на Мариела. Жената искала дете от партньора си, което го вбесило.

Бояджиев приложил хватка от джудото и удушил момичето. Мотивът – мъжът имал и друга връзка с жена от столичния квартал „Лозенец“, която не искал да разваля заради интимната си партньорка. Към днешна дата двамата са разделени.

След като осъзнал какво е направил, Чавдар се обадил на своя приятел Иво Колев. Двамата се видели на езерото „Панчарево“, където ги чакала и Яна Велинова и друга нейна приятелка. Бояджиев разказал на тримата, че приятелката му е мъртва.

Не признал, че сам я убил. Иво Колев предложил да скрият трупа на мъртвото момиче, но двете жени предложили Чавдар да се предаде на полицията, вместо да се укрива.

Групата се преместила в Лозен, Бояджиев се прибрал в дома си, сложил кучешка каишка на мъртвата Мариела и се обадил на телефон 112. През това време Велинова и второто момиче наблюдавали от улицата пристигането на полицията и Бърза помощ. Пред полицаите Чавдар Бояджиев обяснил, че приятелката му се задушила на кожената каишка. Така истината за умишлената смърт е прикрита.

Всички тези самопризнания прави самият Чавдар Бояджиев, но едва след задържането му преди ден по пътя между Бургас и Айтос и след като е убил Яна и Иво. Полицаите бързо влизат в следите му след извършеното двойно убийство, именно, защото установяват, че той е поддържал връзка с жертвите от Лозен.

Мащабната работа на софийската полиция сега контрастира на действията, които са предприети преди година и четири месеца. През април миналата година Софийска районна прокуратура обвинява Бояджиев за непредумишлено убийство, което се наказва със затвор до 5 години, защото такива са събраните доказателства. Тогава полицията изобщо не проверява твърденията на Бояджиев, че е ходил сам до Панчарево, както и че е ходил до езерото с автомобила на жертвата.

Съдебният лекар също не прави прецизна аутопсия. Ако това бе извършено, то щеше да е ясно, че жената не е удушена с каишка, а с притискане с ръце и последващ натиск на главата във възглавница и тогава прокуратурата можеше да търси умисъл за смъртта на жената. Крайно демотивиращо за разследващите действа и решението на Софийския районен съд, който пуска Бояджиев срещу най-леката мярка за неотклонение „подписка“.

Целият този низ от пропуски води до превръщането на 34-годишния Чавдар Бояджиев в сериен убиец, който хладнокръвно убива за по-малко от година и половина две жени и един мъж, с които поддържа приятелски отношения.

Това говори и за тежка психиатрична патология, с оглед на това, че Бояджиев признава пред разследващите, че от години се занимава с престъпна дейност, измами, наркотици и всевъзможни начини за незаконно трупане на печалби. Парадоксално е, че двете жертви на серийния убиец от Лозен – Яна и Иво, добре са съзнавали с какъв човек контактуват, но въпреки това са имали близки контакти с него.

Източник: News24Sofia

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бащата на Георги проговори: Сринати сме! Жена ми вдигна кръвно 200
Next: Прогнозите се сбъднаха! Магистралата след Пловдив е изпитание за шофьорите

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.