Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето на кои дати се падат и трите Задушници през 2024 г.
  • Новини

Ето на кои дати се падат и трите Задушници през 2024 г.

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
zdasdssdvdfsdhfg.png

Знаем, че Задушниците са от дните, които не са строго фиксирани на определена дата. Поради тази причина днес ще ви представя кога ще се падат и трите през новата 2024 година. Разберете повече по темата в следващите редове, пише Poznanieto.bg.

Кога се падат 3-те задушници през 2024 година
1.Голяма/Месопустна – 9 март 2024

Първата за годината Задушница се пада на 9 март през тази година.

Тя е винаги в съботния ден преди Месни Заговезни и се пада в седмицата преди началото на Великия пост. Интересното при нея е, че в последните години освен традиционните жито, вино и хляб, в подавките започнаха да се раздават и различни дребни сладки. Това се превръща в особеност точно за първата от трите задушници за годината.

2.Черешова – 22 юни 2024

Втората задушница се пада точно в най-дългия ден от годината – 22 юни. Нейната дата винаги се определя от това кога се пада Великден и съответно Петдесетница – 50 ден след Великден. Тъй като Великден 2024 година ще бъде на 5 май, а Петдесетница се пада на 23 юни, в съботата преди нея ще бъде и втората задушница за годината.

Самото й име идва от сезона, в който се пада тя. Най-често към подавките се добавят и череши, тъй като тя най-често се пада точно в сезона на започване на зреенето на черешите.
3.Архангелова – 2 ноември 2024

Това е последната задушница за година. Тя се определя спрямо, че се пада в съботата преди Архангеловден.Може би това е задушницата, която е най-често със сходна дата и винаги се пада в първите няколко дни на ноември.

На нея се отдава почит на загиналите български войни по време на националноосвободителните борби и войните за национално обеденение. А спрямо църквната практика се почитат ангелите и архангелите, които се грижат за това душата на покойника да намери правилния път към другия свят.

Интересното тук е, че в раздавките най-често се добавя и някаво варено месо. Това е най-често пилешко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лили Иванова удари жестоко Нова ТВ! Стана ясно защо не им дава интервюта
Next: Разбра се кой е загиналият в гонката в Стара Загора, известен шампион е

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.