Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето рецептата за прочутото Турско газирано тесто – от него стават чудо-мекици и питки
  • Новини

Ето рецептата за прочутото Турско газирано тесто – от него стават чудо-мекици и питки

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2024
tesddfgvdfgfdhgfhgf.png

Не е тайна, че турските печива са истински шедьоври! Меки, въздушни, ароматни и вкусни.

Когато турските жени пекат питки или хлебчета, ароматът витае по всички улици е просто несравним. И всяка от тях прави онова специално турско тесто с газирана вода. Каквото и да приготвите от него, става несравнимо! Изненадайте семейството си и вие, като приготвите уникалното турско тесто:

 

урско тесто с газирана вода

Продукти:

брашно – 6 чаши
суха мая – 7 грама
топло мляко – 1 чаша
газирана минерална вода – 1 чаша
растително масло – 1 чаша
сол – 1 супена лъжица
захар – 2-4 супени лъжици

Приготвяне:

Пресейте брашното и добавете сухата мая към него, разбъркайте. Смесете топлото мляко, растителното масло и газираната вода. Добавете сол и захар.

Сега добавете брашното и замесете тесто. Покрийте тестото със стреч фолио или кърпа и оставете на топло място за 1 час.

турско тесто

След час тестото трябва да втаса. Ако няма да печете веднага, можете да го приберете в плик и да го пъхнете в хладилника за 3-4 дни. Тестото се съхранява перфектно и не губи свойствата си.

изделия от турско тесто

Приятен апетит на всички! Нека винаги да е вкусно във вашата кухня!

 

Тесто за мекици със сода (газирана вода), което набъбва бързо и става пухкаво до неузнаваемост. Турските печива изобщо не са за подценяване, даже обратното. След половин век робство, много от техниките са заимствани от Османската империя, а преди това от Византийската империя. Прабългарите са били конен народ, който се е прехранвал предимно с месо. Варенето и правене на тесто е било прието от Византия, а много други техники от Турция.

Тесто за мекици с газирана вода по турски

Днес ще ви представим как се прави тесто за мекици по турска рецепта, която е лесна и става бързо, за всеки желаещ да се наслади на този вариант.

Продукти за тестото със сода

След като го замесите ви остава само да изпържите и поднесете със сирене, кисело мляко или подсладени, както ви е най-сладко. А ето и необходимите съставки:

  • 125 мл. газирана вода;
  • 125 мл. топло прясно мляко;
  • 550 г брашно;
  • две яйца;
  • 1 пакетче суха мая;
  • 50-60 мл. мазнина (растително олио);
  • 2 ч.л. захар;
  • 1 ч. л. сол.

Как се прави тесто за мекици с мая и сода по турски

В голяма купа разтворете сухата мая в половината от брашното и добавете захарта, солта като разбъркате добре.

След това правите кладенче, в което прибавяте затопленото мляко, газираната  вода (на стайна температура), олиото и счупвате двете яйца.

Бъркате добре, докато се омеси всичко, до получаването на хомогенна каша и добавяте останалото брашно.

След това, поръсвате брашно на плота и слагате сместа, като замесвате с още мъничко брашно докато получите добро на вид и еластично тесто.

Остава само да го ставите на втаса на топло за половин час и да го използвате по предназначение. Правили сме мекици, които стават фантастично пухкави, както и блат за пица.

Предлагаме ви още един вариант за тесто, но този път  козуначено тесто, от което се получават страхотни пионерски мекици.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чистя и най-мръсната фурна точно за 10 минути без грам усилия! Супер трик за всяка домакиня
Next: Само 1 лъжица и Макдоналдс ряпа да яде! Чудно хрупкави пържени картофи – ето тайната:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.