Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жан Виденов с таен син: Как живее днес бившият министър-председател на България
  • Новини

Жан Виденов с таен син: Как живее днес бившият министър-председател на България

Иван Димитров Пешев март 30, 2022
jnajasinn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Откакто е извън политическа сцена, Жан Виденов страни от медийното внимание, а последните години от живота му са изпълнени с обрати за семейството му. Бившият премиер, който на 22 март празнува 60-годишнина, е погребал майка си, а единственият му син Васил, за чието съществуване знаят малцина, е напуснал бащиния дом.

Наследникът на Жан е на 28 години и е завършил архитектура. Родният Пловдив се оказал тесен за амбициите му и той решил да търси кариерно развитие в столицата. Така от няколко години живеел в София и вече бил част от екипа на голямо архитектурно студио, чийто собственик и основател е не кой да е, а бившият главен архитект на Столичната община Петър Диков. Колегите на Васил го описват като скромен и много трудолюбив младеж и споделят, че визуалната прилика с баща му е поразителна най-вече заради идентичните им сини очи. За момента синът на Виденов никак не се вълнувал от политика и не намирал мястото си в нея за в бъдеще, пише „Ретро“.

Самият Жан също категорично отказва да дава политически интервюта и оценки на управляващите. Историята ще го помни като най-младия министър-председател, който поема кормилото на държавата, когато е само на 35. Управлява 24 месеца и 17 дни (25 януари 1995 – 11 февруари 1997), а днес е доктор на науките и доцент в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив. Води лекции на студентите по „Управление на проекти и програми“, „Международен проектен мениджмънт“, „Корпоративен инвестиционен мениджмънт“, „Външноикономическа политика“, „Европейска интеграция“ и „Международни бизнес преговори, договори и сделки“. Автор и съавтор на 7 учебника и над 20 научни публикации.

Виденов продължава да живее със съпругата си Каталина в панелен апартамент на ул. „Вук Караджич“ в Пловдив. Блокът е пететажен, стар и не е саниран. Комшии споделят, че с жена му делели жилището с неговите родители, но майка му неотдавна се споминала, а няколко месеца преди нея издъхнал и брат ѝ. Жан и Каталина живеели скромно и карали коли втора употреба. Съпругата на бившия премиер се занимавала със земеделие и консултации относно инвестиции, проектиране, изграждане на соларни паркове и други. Имала своя фирма и изкарвала хубави пари, но в никакъв случай не тънели в лукс, разказват техни дългогодишни съседи от Филибето.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Сиромахов закла Митрофанова: Ако не беше СССР, сега щяхме да имаме излаз на Бяло море
Next: Счупете яйце в чаша вода и го оставете до леглото преди лягане – ето защо

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.