Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жегите са тук, а те изпълзяха: Ето как да защитите домовете и градините си от змии
  • Новини

Жегите са тук, а те изпълзяха: Ето как да защитите домовете и градините си от змии

Иван Димитров Пешев април 6, 2024
vsdfvgfkbdfkbkgngh.png

Времето навън се затопли, а с него изпълзяха… змиите. Много хора имат фобии от тези влечуги и изпитват панически страх от тях. Безспорно срещата със змия не е никак приятна.

Влечугите могат да се видят и из градовете, а сякаш там най-често пълзят из градинките и парковете. Но всички знае, че по селата – където много от нас имат къщи, както и по вилите кошмарът с влечугите е огромен.

Преди време от jenata.blitz.bg споделихме няколко народни поверия, свързани със змиите, както и какво да направите, ако намерите това влечуго в двора си.

Но сега от jenata.blitz.bg ще се отзовем на помощ на всички и ще издадем как да защитите домовете и градините си от змиите.

За да защитите имота си от появата на влечуги, е необходимо да поддържате тревите наоколо окосени, своевременно да премахвате боклука, както и изсечените и мъртви дървета. Това твърдят специалистите по влечугите.

Те подчертаха, че в летните къщи и вили е необходимо периодично да се коси тревата, да се запълват дупки и да се предотвратява натрупването на битови отпадъци, боклук и трупи.

И преди да решите да убиете някоя змия, изпълзяла в двора ви, то знайте, че те са необходимо звено в хранителните вериги. Да речем усойниците унищожават голям брой гризачи, а самите те служат за храна на редки птици – змияр, бял и черен щъркел, голям креслив орел.

Усойниците живеят в смесени гори с поляни и блата, ловуват на сушата или в застояли водоеми. Близо до човешкото жилище, те често се изкачват в купчини боклук, крият се в дупки и висока трева.

Змиите живеят и ловуват в близост до водоеми – реки, езера, езера и блата. Обикновено змиите не са агресивни и при среща с човек се опитват да изпълзят от него. Въпреки това експертите предупреждават, че при среща със змия е по-добре да я избягвате и никога да не я провокирате.

Когато се разхождате в гората или на места с висока трева, трябва да носите ботуши и да се движите, съзнателно създавайки много шум. Чувайки стъпки, змията може да избяга.

Ако сте ухапани от усойница, трябва незабавно да се обадите на тлефон 112 или да светкавично да стигнете до най-близката болница.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новият тотомилионер на България белязан от знак от съдбата
Next: Всички с телефони с Андроид получават жизнено важна функция от Гугъл

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.