Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена завари пиян непознат на дивана си и викна полицията, последвалото е смайващо
  • Новини

Жена завари пиян непознат на дивана си и викна полицията, последвалото е смайващо

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2023
asdfdfdhfghrhrthgfh.png

Американка се влюби в непознат, влязъл по погрешка в дома й, и се омъжи за него, съобщава The US Sun.

 

29-годишната Катрин Джонстън срещнала бъдещия си съпруг Майкъл през 2016 г. На 8 май жената отишла на купон и помолила сестра си да не заключва входната врата, тъй като смятала да се върне късно.

Когато Катрин влязла в дома си рано сутринта, заварила пиян непознат да спи на дивана в хола й. „Първоначално помислих, че е приятел на сестра ми. Включих фенерчето на телефона и го насочих към лицето му, опитвайки се да разбера кой е“, разказва тя.

След това събудила сестра си и я попитала кой е спящият на дивана й мъж, но тя й отговорила, че не е канила гости.

„Когато установихме, че никой от нас не го познава, бързо излязохме на улицата, извикахме ченгетата и им казахме, че на дивана ни спи някакъв мъж. Бях нервна, тъй като не знаех кой е и какви са намеренията му.

Най-голямата ми грижа беше просто да излезем от къщата и да се уверя, че сме в безопасност“, спомня си Катрин.

Служителите на реда, които пристигнали на адреса няколко минути по-късно, събудили мъжа и го извели от къщата. А сестрите повдигнали обвинение срещу него за незаконно проникване.

На следващия ден Катрин разказала на приятелите си за случилото се.

„Един от тях ми каза, че го познава. И тогава други хора започнаха да ми казват, че са приятели с него, че е добър човек и ме помолиха да сваля обвиненията“, казва тя.

След като двете със сестра й оттеглили обвиненията срещу Майкъл, той отишъл в дома им с цветя и бележка, в която се извинявал за поведението си на цялото семейство.

 

35-годишният мъж признал, че този ден пил много и си помислил, че е в дома свой колега.

Катрин разбрала, че случилото се е грешка и простила на Майкъл. Скоро тя се сближила с него, а година по-късно двамата започнали да излизат.

През 2020 г. Майкъл предложил брак на Катрин, а три години по-късно се родила дъщеря им Мила.

 

„Смеем се и не можем да повярваме, че се запознахме по този начин. Това е прекрасна и глупава история, което я прави толкова уникална.

 

Не бих променила нищо и мисля, че това прави любовта ни още по-силна. Съпругът ми е прекрасен мъж и съм голяма късметлийка, че го имам. Ние сме големи късметлии, че се имаме“, казва Катрин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшно чудо се развилня край Исперих, торнадо удари село
Next: Добри новини: Правителстово вдига пенсии и заплати от догодина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.