Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена закъса с колата посред нощ в Перник, обади се на случаен номер и после каза какво се е случило
  • Новини

Жена закъса с колата посред нощ в Перник, обади се на случаен номер и после каза какво се е случило

Иван Димитров Пешев юли 2, 2023
tqtastirqkwkrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Таксиметров шофьор направи нещо немислимо на закъсала с колата перничанка. За това тя разказа в социалната мрежа с надеждата посланието й да бъде видяно от всички и да достигне до този таксиметров шофьор, който в труден момент е помогнал на пътя – тогава, когато други са й отказвали.

Ето разказа на Светлозара Велчева:

Понеже често пъти обществото принизява таксиджиите като най-ниската класа хора, реших да споделя една история от вчера, без да правя реклама на фирмата или човекът или да създам ситуация за злорадстване от страна на неговите колеги.

В 2 през нощта ми свърши горивото на колата на Радина чешма.

Колата е автоматик и просто спря. Грешката си е изцяло моя, защото съм махнала индикацията на горивото от таблото, а исках да изхарча докрай нафтата за да си сипя зимна с добавка, е за 5 км не успях. Та срам не срам потърсих в гугъл „Перник такси“ и звъннах на произволен номер. Очаквах диспечер, но разговорът беше директно с шофьор.

Обясних каква е ситуацията, като идеята ми беше таксито да дойде до мен, след което да отидем до близката бензиностанция, след това да се върнем да налеем гориво в моята кола. Единственото условие беше, че в мен нямах пари кеш и трябваше да отидем до първия банкомат за да платя на таксиметровия шофьор.

Човекът ми каза само – Аз съм на Шахтьор, ще дойда – и затвори. Реших, че като всеки нормален човек е преценил, че някой си прави майтап с него и иска да го разкара без причина до някъде и затова затвори. След минута звъннах пак за да кажа, че не се опитвам да го излъжа, но той разговаряше по телефона. Започнах да търся други номера на таксита в гугъл, на които да звънна.

Следващите на които звъннах ми отказаха. Не ги съдя, защото ситуацията която описах, закъсала без гориво и пари кеш си е доста абсурдна и всеки би помислил, че че отсреща стои някоя ненормалник. В същото време до мен спря шофьора с който разговарях по телефона. Каза ми – гаси тия фарове, за да не се налага да бутаме колата, след което извади от багажника пластмасова туба.

Каза ми – тука има не повече от литър и половина поизветряла нафта, ама ще стигнеш до бензиностанцията. След доста въртене на празен ход, едвам запалих колата, и казах на таксиметровия шофьор да кара след мен, да заредя и после да слезем до центъра до банкомат за да му платя, а той си се качи в колата и каза – Е, нали затова сме хора? Утре като видиш някой колега закъсал, няма ли да му помогнеш ако можеш?

Не знам защо, но потънах от срам. Не съм молила безплатно някой да дойде или да ми носи директно гориво. Просто човекът е имал някакъв резерв в багажника и ми го подари буквално.

Човекът беше на работа и нищо не го спираше да ми каже, че му дължа 10, 15, 20лв още 5лв за дизела в тубата.
Накрая майтапчийски само ми каза – вместо кола с 4 камери за паркиране, да си беше купила такава с истински километраж и стрелки.
Благодарих му, помолих го все пак да слезем до банкомат да платя, но той само каза – Пари цЕл живот че изкарваме, да сме живи и здрави да си ги Арчиме.

Не се радвам заради „спестените“ от мен 15-20лв, по-скоро ме е срам. Но се радвам че все още има истински Хора! В днешните времена, почти всеки би се възползвал от човек в сложна ситуация на пътя, но явно че има и такива, които просто биха помогнали, безплатно.
Бъди жив и здрав!!!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Археолози откриха мистериозна находка в България: Вижте каква е тя
Next: Цял живот съм ползвала чекмеджето под фурната грешно, приложението му ще ви шашне

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.