Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена изпаднала в кома, оставяйки мъж и 6 деца. След години ги очаквала огромна изненада
  • Новини

Жена изпаднала в кома, оставяйки мъж и 6 деца. След години ги очаквала огромна изненада

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
gfdhfghtrhtrhtr.jpg

Жена загубила много кръв и изпаднала в кома, оставяйки 6 деца. Няколко години по-късно съпругът й чува почукване на вратата, отваря я и просто онемява.

Раздялата с един от родителите се смята за едно от най-лошите неща, които могат да се случат на дете.

Точно това трябвало да преживеят тези 6 деца. През последните две години те не можели да разговарят или да прегърнат майка си. През това време баща им се грижел добре за нея и се опитвал да поддържа познатия начин на живот на многолюдното семейство.

47-годишната Лориан Бартел била в кома през последните две години и никой не знаел кога ще се събуди, съобщава East Idaho News.

Всичко започнало през август 2015 г., когато Лориен била отведена в спешното отделение с тежко кървене. Тя имала голяма язва в червата, но въпреки това лекарите казали на семейството й, че след няколко години ще си бъде у дома.

За съжаление прогнозата им не се потвърдилаа.

Лориен се озовала в хирургичното отделение, но кървенето се повторило още няколко пъти и заради липса на кислород мозъкът й пострадал. Това вероятно е причинило увреждане на здравето на жената, но лекарите не могат да кажат колко е силно и какви са последствията. Оттогава майката на 6 деца е в кома.

Така 53-годишният Майк изведнъж станал единственият родител в семейството. През октомври 2015 г. той взел съпругата си от болницата, за да се грижи за нея у дома. Оттогава той и децата постоянно са там, създават й максимално комфортни условия и се надяват тя да се събуди.

Според семейството е имало моменти, в които е изглеждало, че майка им е чула или разбрала какво се случва около нея. Но тъжното е, че тя не може да отговори.

Лекарите им казали, че майка им е във вегетативно състояние. На медицински език тя яде, спи и тялото й продължава да функционира в отсъствието на умствена дейност и емоции.

Подаръкът, който ги разплакал

Децата, които тогава са на възраст между 12 и 24 години, са принудени да работят след училище, за да имат пари за необходимите разходи. След инцидента семейството изпитва сериозни финансови затруднения.

Но през една Коледа насред несгодата им се случило истинско чудо.

Една декемврийска сутрин Майк отворил вратата и изпитал истински шок. На прага му застанал екип от телевизионни журналисти, които го поздравили и му съобщили, че имат подарък за него от тайния Дядо Коледа – чек за 10 000 щатски долара.

Майк онемял и се мъчел да сдържи сълзите си. Просто вижте реакцията на Майк към акта на доброта във видеото по-долу:

 

Към днешна дата жената продължава да бъде в кома, вече над 7 години. През юли 2022 г. общността в Айдахо организира благотворителна акция, която успява да събере нови дарения за голямото семейство.

„Никога няма да престана да ме унижава колко са готови хората да помогнат на семейството ми и колко щедри са хората“, казва Сейди Бартел, едно от шестте деца.

„Никога няма да спра да вярвам в чудеса, защото съм ги виждала отново и отново“, добавя тя.

Надяваме се, че скоро ще станат свидетели на ново чудо и майка им ще излезе от комата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До оградата ни стоеше стара количка. Приближих се и видях, че са ни подхвърлили бебе
Next: Поклон: Русе потъна в скръб за Венци

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.