Казват, че всеки има право на мнение и да живее както иска и както му харесва, но действията на определени хора често са шокиращи и обществено неприемливи. Една двойка наскоро сподели своето противоречиво решение в Reddit, като поиска подкрепа, но срещна най-много осъждане и критика.
Двойката, която пожела да остане анонимна, даде тримесечното си бебе за осиновяване , тъй като установи, че детето „не се вписва в начина им на живот“.
Майката се върна на работа само две седмици след раждането, осъзнавайки, че „не се интересува от бебето“.
Бащата обясни, че и той, и жена му са „работохолици“ и работата им е приоритет. Той също така заяви, че присъствието на дъщеря им в живота им кара съпругата му да се чувства „нещастна“. Отначало тъща му поела отговорностите за малката Елизабет, но съпругата му все още недоволствала – тя имала контакт с бебето само ако момиченцето имало нужда от нещо и избягвала да го взема, доколкото било възможно, дори когато плачело, предават от Mirror.
В крайна сметка те решили да дадат тримесечната си дъщеря за осиновяване, тъй като и двамата се съгласили, че са твърде заети, за да се грижат за нея. Бабата, тоест майката на тази жена, не била съгласна с решението, така че в крайна сметка поискала да осинови момиченцето.
„Мога да си представя живота без дъщеря ми, но ми е трудно да си представя живота без жена ми. Обичам дъщеря си, не ме разбирайте погрешно и да я дам за осиновяване няма да е лесен ход. Но ако я задържим, това ще продължи да прави жена ми ужасно нещастна. Това, което в крайна сметка искам, е най-добрият вариант за тях двете и честно казано смятам, че това е най-добрият вариант за всички нас“, написа този баща.
Потребителите на Reddit бяха изумени от признанието, като мнозина описаха новите родители като „безсърдечни“ и ги засипаха с критики и обиди.
„Отнасяте се към изоставянето на детето си като към сделка между две страни“, „Звучите сякаш сте роботи или извънземни, които опитват какво е да живееш като човек. Които със здрав разум си правят дете и после казват: Е, това не е за нас“, „Бях планирано дете, което винаги беше пренебрегвано и до ден днешен се чудя какво си е мислила майка ми, когато ме е раждала. Липсата й на разкаяние ме озадачава. Имах повече емоции към кучетата, които хранех няколко дни, отколкото тя към мен”, са само част от многобройните коментари.
А вие бихте ли разбрали подобно решение?