Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена от Кръстова гора: Излекувах се от рак на това чудодейно място
  • Новини

Жена от Кръстова гора: Излекувах се от рак на това чудодейно място

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
vsvsdbdfhsfdhfg.jpg

Всяка година в навечерието на Кръстовден хиляди вярващи се стичат от цялата страна край манастира „Света Троица“ в Кръстова гора в Родопите. Там се пази частица от чудотворния кръст, затова и мястото е чудодейно и свещено.

Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Небето се отваря за вярващите и желанията им се сбъдват.

Не са единични случаите, когато вярващи споделят, че са преживели истинско чудо след посещението си на Кръстова гора.

Всеки мирянин идва тук със своята молитва и вярата, че молбите му ще бъдат чути.

Всяка година в новинарските репортажи на Кръстовден виждаме хора, които с възторг споделят, че на Кръстова гора витае специална енергия, която не може да се опише с думи. Някои пък споделят, че благодарение на това място и на молитвите си са се изцелили от тежки болести.

Една от тях е Мария Великова. Преди години тя чува най-тежката диагноза – рак. Но по думите й благодарение на лечебното място е успяла да се излекува.

„Започнах да ходя по лекари – операции, лъчетерапии..“ казва жената пред Nova и добавя: „Всяка година идвам да черпя енергия. Тук ми е много добре. И съм жива и здрава вече 16 години“.

„За първи път дойдохме тук през 2003 година“, споделя жената. Тогава тя получила кръвоизлив и разбрала за диагнозата рак. „Решихме да се качим точно на 13, за да запалим свещичка и да си тръгнем.“

Времето било лошо, всичко било покрито с мъгла. Мария влязла в църквата със съпруга си. „Чувахме само пеенето, нищо не се виждаше. В един момент някаква сила освети цялата църква, всичко грейна. Както имаше мъгла, се появи даже луната“.

Оттогава Мария всяка година посещава Кръстова гора, където се зарежда с необикновена енергия.

„Благодатта на това място се дължи на парчето кръст, което е заровено в тази местност“, разяснява отец Серафим. „Тук Бог е постоянно с нас“.

Вярвайте в чудеса и се молете!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тест от Карл Юнг! Кой кръг ще изберете разкрива вашата Карма в живота
Next: Изненада: Бойко Борисов остана извън сметките на парламента

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.