Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена помага на бездомен мъж. Няма да познаете какво се случва
  • Новини

Жена помага на бездомен мъж. Няма да познаете какво се случва

Иван Димитров Пешев май 12, 2023
imggssrrccassa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През април 2011 г. в бразилския град Сао Паоло млада жена на име Шала Монтейро решава да помогне на бездомен мъж, който е познат на хората от околността, защото се различава от всички други подобни на него.

Този човек се казва Раймундо Аруда Собрино и е интересен с това, че въпреки несретния си живот, постоянно записва нещо в една тетрадка. Оказало се, че той пише стихове, а Шала по случайност се докосва до неговия талант.

По нейните думи:

„Когато го видях за първи път, той ми подари една от своите поеми и от този момент нататък той стана част от живота ми. Да пише е неговата страст, той пише всеки ден.

Раймундо винаги е искал да публикува книга с поемите си, но живеейки на улицата, за него това беше невъзможно.”

Ето защо тя решава да популяризира изкуството му, като направи страница във Фейсбук, където да публикува негови неща.

Идеята й наистина проработва, защото много хора разбират кой е той и успяват да се докоснат до творбите му, но по-интересното е, че се появява една изключително интересна и неочаквана развръзка на събитията.

Шала е получила съобщение от брата на Раймундо, който е разбрал за него от страницата. Оказва се, че двамата не са се виждали близо 60 години! И не биха се намерили, ако не беше доброто дело на тази млада жена!

Брат му разказва: „След 57 години успях да го открия. Когато пристигнах в града, в който живееше, открих мъж, живеещ сред купчини боклук, с дълга коса и брада, без никаква лична хигиена. Знаейки, че този човек е брат ми, нещо в мен се счупи.

Предложих му да дойде и да живее заедно с мен. Всички мои братя все още са живи, всички живеят своите животи, не знаех какво се случва с него, нито къде е. Сега той не е просто гост, той е част от моето семейство заедно с децата и съпругата ми.”

Като част от щастливата развръзка е и факта, че вече се е появила книга с поезията на Раймундо, който най-после е сбъднал своята мечта!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фалира една от най-старите фабрики у нас, сбогом на любима марка
Next: Баща реши да изненада децата си докато са на екскурзия, и направи това невероятно нещо

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.