Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена роди тризнаци и внезапно почина, а съпругът разбра защо от това, което намери в чантата й
  • Новини

Жена роди тризнаци и внезапно почина, а съпругът разбра защо от това, което намери в чантата й

Иван Димитров Пешев януари 27, 2024
cksakvcdfmvfdnmbnfdhb.png

Кейси и Джоуи Рот от Канзас, САЩ,  се запознават по време на работа през 2004 година и се влюбват. Две години по-късно те се женят и скоро създават семейство.

След две деца, през 2015 г. Кейси и Джоуи разбират, че ще имат тризнаци.

Това означавало, че ще имат пет деца под седемгодишна възраст. Двете по-големи дъщери, Клои (на шест години) и Танли (на две години), нямали търпение да се появят новите членове на семейството. На 29 януари 2016 г. Каси родила две момчета и едно момиче.

След като се върнала у дома, двойката подготвила креватчетата за бебетата. Само десетина дни след раждането на тризнаците обаче животът им се преобръща за миг, пише „Пийпъл“.

Още докато били в болницата, лекарите открили, че Кейси има кръвен съсирек в белия дроб, но се почувствала по-добре малко след раждането. Допълнителни изследвания показали, че няма повече съсиреци, но че сърцето й е под натиск.

Тогава тя нямала други симптоми и е изписана вкъщи. Двамата с Джоуи решили да загърбят здравословните си проблеми и да се съсредоточат върху семейството си, но два дни след като била освободена, тя била събудена от остра болка в гърдите.

 

Според организацията „March of Dimes“ кръвните съсиреци се появяват по-често по време на бременност, така че тялото да не губи твърде много кръв по време на раждането и поради тази причина лекарите не препоръчват никакви лекарства, пише jenata,blitz

Притокът на кръв в краката е по-слаб по време на бременност. Това е така, защото кръвоносните съдове около таза са по-тесни и матката расте и оказва натиск върху таза.

Оказало се, че Кейси без знанието на никого е приемала лекарства против съсирване, които в комбинация с хормони и лекарства за след раждане могат да имат фатален ефект, както и се случило. Джоуи намерил тези лекарства в чантата на съпругата си, след като тя починала.

Джоуи останал сам и започнал да отглежда петте деца като самотен баща. Той казва, че няма думи, с които да опише шока и болката, които е изпитал, когато е загубил Кейси.

„Трябва да сте там за децата си. Не можете просто да се откажете, когато знаете, че пет малки деца зависят от вас. Сега отдавам цялото си внимание и отговорност на децата, споменът за майка им живее чрез тях“, казва Джоуи.

Няколко години по-късно Джоуи се е оженил отново като втората му съпруга ражда едно дете и общо децата в семейството стават шест.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия с 18-годишния боец Денис, почина на тренировка
Next: Аз съм на 57 години и всяка сутрин ям по 7 семки- нямам никакви излишни килограми, заболявания и проблеми с корема

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.