Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жената на Кирил Петков: Няма да гласувам за него!
  • Новини

Жената на Кирил Петков: Няма да гласувам за него!

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
lidandaksdkas.jpg

Съпругата на Кирил Петков няма да гласува за него

На предстоящите избори Линда Петкова няма да даде гласа си за екс премиера. Причината е, че канадката няма българско гражданство. Тя не виждала причина да го прави, въпреки че от 15 години е в България.

Понеже процедурата й се виждала доста тромава. Но след като Кирил нагази в политиката, тя задействала процедурата.Единственото условие било чужденците да вземат изпита по български език. Въпреки че се справила, тя била все още в графа „чакащи“.

Което означава, че и тази година ще пропусне урните, за да подкрепи мъжа си в битката за власт.

Не изпускай тези оферти:

Единствено голямата щерка на Линда и Кирил ще подкрепи баща си. Момичето завърши университет в Америка и остана да живее зад океана. Тя летя до Канада, където майка й и двете й сестри гостуваха на семейството на Линда. Сладкарката пусна снимки от почивката си от Британска Колумбия в луксозен хотел, като я нарече „моят рай“.

Майката на Кирил Петков също ще пусне гласа си от чужбина за негова подкрепа. Въпреки че се пенсионира, Венета остана да живее в Канада и да харчи там голямата си пенсия.

От родата си Кирил Петков също не очаквал подкрепа.С роднините си , от страна на татко си, се били изпокарали заради имоти.

Още политика:

Расте интересът към изучаване на български език, стана ясно при срещата на вицепрезидента Илияна Йотова с директорката и учителка в Българското неделно училище „Иван Вазов“ Мария Чъкърък, която ръководи читалище „Просвета“, което функционира към църквата „Св. Георги“.

„Все повече деца и техните родители искат да учат български не само заради връзката с България, а защото езикът ни е модерен и предоставя възможности за развитие“, посочи Йотова.

Тази година в българското училище ще учат 52 ученици, броят им нараства всяка година. Необходимо е изпращането на преподаватели от България. Учебните занятия се извършват в помещение на читалище „Просвета“ – единственото българско читалище зад граница, поради повишения интерес към уроците и заниманията се подготвят още две помещения.

В Деня на Вяра, Надежда и Любов и майка им София Илияна Йотова беше в Одрин, където посети двете български православни църкви „Св. Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“, изградени с дарения на българи и възстановени с помощта на българските институции, български сдружения и граждани.

Църквата „Св. Георги“ се нуждае от изографисване. Вицепрезидентът положи цветя пред паметника на Антим I – първият български екзарх, в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“. Паметникът е поставен през 2010 г. от Съюза на тракийските дружества в България.

Икони на Вяра, Надежда, Любов и майка им София Йотова подари на отец Чъкърък, чиято фамилия стопанисва „Св. Георги“, и на Христо Христов, уредник на „Св. св. Константин и Елена“ и преподавател в Тракийския университет.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ураган помля Бургас! Идва Втори рунд! Насочва се към
Next: Mъж cъбиpaл плacтмacoви бyтилĸи цялa зимa…cъceдитe мy ce cмeeли, нo ceгa нe им ce вяpвa!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.