Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жени насметоха Златимир Йочев в ефир, такова чудо не се е случвало в телевизията
  • Новини

Жени насметоха Златимир Йочев в ефир, такова чудо не се е случвало в телевизията

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
sdfgdflkgdkfhkfgkhfghgf.png

Златимир Йочев се видя в чудо този четвъртък, след като до него на канапето на „Тази сутрин“ по bTV се подредиха само жени. И опитите му да се пошегува с тях удариха на камък, а жените го смъмриха и накараха да замълчи.

Още от началото водещият се усети, че в тази ситуация шегите ще са за негова сметка и се опита да се държи любезно. Но има ли толкова жени наоколо, никой мъж не е в безопасност.

„Женско царство, женско парти! Аз на този красив фон мога да си почивам, вие си говорете“, това обяви доволен от себе си Златимир Йочев.

„Благодаря, че ни нарече фон“, засече го на мига Мария Цънцарова. Злати тръгна да се оправдава, че е направил комплимент, че „фонът“ е красив, като само се закопа допълнително. „Знаех си, че трябва да си меря приказките“, въздъхна водещият, осъзнавайки, че каквото и да каже в тази ситуация, ще бъде използвано срещу него.

Спортната журналистка Станимира Атанасова пък заяви, че ситуацията на канапето напомня за „Ергенът“.

„Къде са ти розичките?“, подскочи Натали Трифонова, усетила, че заяждането със Злати ще е гвоздеят на предаването. Той пък заби поглед в коледната декорация като за спасение. „Добре, след ефир – цветя“, промърмори вече засрамен водещият.

„Втора грешка за 30 секунди!“, довърши го Цънцарова.

Само съпругата на Маестрото се смили над водещия Новинарката Виктория Готева-Димитрова реши да се притече на помощ на колегата си и каза в ефир, че Златимир е подарявал цветя на колежите си, дори и без повод, само за да им подобри настроението. Йочев само уточни, че не подарява никога рози, защото не ги харесва.

След това Йочев трябваше мирно да изчака обсъждането класация на най-готиния плешив мъж в света и планетарния успех на Тейлър Суифт. „Хороскопа ѝ за тази година явно е много добър“, опита се да включи в разговора Злати.

„Ти сега си търсиш женски теми, така ли? Хороскопи?“, захапа го отново Цънцарова, а колегата ѝ отговори, че просто се стреми да оцелее в обстановката в студиото. „Има напредък, от фон – обстановка“, закачи го Виктория.

Злати Йочев беше докаран да положение да моли колегата Митко Тасев да го спаси от жените. Той обаче се включи с доволна усмивка от чак Лас Вегас, колкото да покаже зала „Сферата“, която е новата световна сензация там.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преспи от сняг затрупват тези места в България на 15-16 декември
Next: Гинка Станчева си отиде обидена

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.