Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Живеете в чужбина? Ето какво трябва да знаете за подмяната на лични документи
  • Новини

Живеете в чужбина? Ето какво трябва да знаете за подмяната на лични документи

Иван Димитров Пешев юли 12, 2022
pdodqdnqan.jpg

Българските граждани в чужбина могат да подават заявления за български лични
документи без електронен подпис (КЕП) през сайта на Министерството на външните
работи. Това е възможно благодарение на усилията на МВнР, по чиято инициатива
бяха приети законови промени, а също и осигуряване на техническата възможност
за по-доброто функциониране на автоматизираната информационна система за електронни
услуги на ведомството.

“Когато станах външен министър, установих, че гражданите плащат за услугите на
МВнР чрез държавни таксови марки или в брой. Днес вече сме въвели ПОС-терминали,
но епидемията от Covid направи почти невъзможно и доста сложно двукратното посещение
на българска консулска служба за подаване и получаване на документи.

Сега предлагаме на българските граждани, които вече са предоставили биометрични
данни преди вадене на предишен документ, да подадат заявления за издаване на нов
онлайн и да платят за услугата с виртуален ПОС терминал, което ще позволи те да
посетят физически наш фронт офис единствено при получаването на готовия документ”,
заяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева.

Системата е достъпна на ТОЗИ адрес и от началната страница на МВнР.

Изискванията, на които трябва да отговарят сънародниците ни, подаващи заявление
за подновяване на лични документи – както с електронен подпис, така и без него,
са следните:

– Да имат български паспорт или лична карта, който са получили по лично подадено
заявление до 59 месеца преди искането за подмяна. Това гарантира, че гражданинът
вече има снети необходимите биометрични данни, които се изискват за новия документ.

– Да нямат промяна на името, единния граждански номер, пола, гражданството, постоянния
адрес или настъпили съществени и трайни изменения на образа на лицето;

– Плащането се извършва с банкова карта, която има функционалност за плащане
през интернет.

Докога са валидни личните ви документи, можете да проверите ТУК.

Също така, само при подаване на заявление без електронен подпис документът, който
трябва да бъде подновен, не може да бъде с изтекъл срок, като към заявлението
трябва да бъде прикачено копие на валидния български личен документ.

Към този момент, предвид изискванията на чл. 160, ал.1 и ал.2 от Закона за движението
по пътищата, тази нова възможност за подаване на заявления за български лични
документи без използване на квалифициран електронен подпис не може да бъде използвана
за издаване на дубликат на валидна шофьорска книжка.

Също така, трябва да се има предвид, че когато заявлението за издаване на български
личен документ е подадено по електронен път, получаването на готовия документ
е възможно само лично в съответната консулска служба, посочена във онлайн формуляра,
като връчването се извършва само след като самоличността на получателя бъде установена
еднозначно и документът, чиято подмяна се иска, бъде върнат, пише expert.bg

При подадено по електронен път заявление не се допуска получаването на готовия
документ за самоличност чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга
по реда на чл.17, ал.7 от ЗБЛД или чрез упълномощено лице, тъй като българските
власти трябва да се уверят на място, че подалият заявлението онлайн съответства
на получателя на документа. Плащанията са извършват в интернет чрез виртуален
ПОС терминал.

До въвеждането на новата опция българските граждани над 18 г., живеещи извън
България, можеха да подновят паспорта и личната си карта, а за гражданите, пребиваващи
извън ЕС – и шофьорската си книжка, като подадат заявление в електронен формат
само с използването на квалифициран електронен подпис.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голямо меле на магистрала Тракия! Ламарина хвърчи на стотици метри
Next: Извънредно: Жестока верижна катастрофа на пътя Шипка-Казанлък

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.